„Историята постави на изпитание устойчивостта на Търновската конституция през нейните седем десетилетия на съществуване, но доверието в конституционния ред затвърди обществения консенсус, че това е пътят за преодоляване на всяка политическа и гражданска нестабилност.“

Това заявява президентът Румен Радев в приветствието си по повод Деня на българската Конституция – 16 април, с което поздравява българските граждани и юристите за професионалния им празник. Информацията е от пресцентъра на президентството.

Приетата на 16 април 1879 г. Търновска конституция възстановява българската държавност, но и възприема постиженията на модерния конституционализъм за онова време, съчетавайки демократичното начало с либералните ценности, посочва държавният глава.

 В поздравителния си адрес Румен Радев изтъква градивния характер на Конституцията от 1879 г., чието конструиране след Освобождението консолидира усилията на българските държавници, въпреки различията във възраст, професия, убеждения и визия за политическото бъдеще на страната. Турбулентните събития в обществено-политическия живот на България в следващите години не успяват да заличат заветите на архитектите на първата българска Конституция, които се проектират и в съвременното разбиране за правовия ред, подчертава държавният глава.

 „Настоящата Конституция съхранява неотменимата повеля на търновските учредители да бъде гарантирана свободата на всеки, да бъде отстоявана българската идентичност, да бъде съхранено националното единство. Убеден съм, че това е завет за всеки съвременен държавник“, подчертава Румен Радев.

 По повод професионалния им празник държавният глава пожелава на всички български юристи смелост в отстояването на основните конституционни принципи и решимост те да бъдат защитавани с почтеност и отговорност в името на справедливостта.

Денят на конституцията се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България. На тази дата през 1879 г. е приета Търновската конституция - първата конституция на България след Освобождението от османското робство. 

Тя е била в сила до зимата на 1947 г., на два пъти - през 1893 и през 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие. В Търновската конституция се приема принципът за разделението на законодателната, изпълнителната и съдебната власти. Изпълнителната власт принадлежала на българския княз, законодателната власт се поделяла между монарха и Народното събрание, а съдебната власт действала от името на княза.