Конституционният съд отклони искането на Министерския съвет за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо, във връзка с отговор на въпроса дали е допустимо въвеждането на задължителна военна подготовка на гражданите със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

Докладчик по делото бе съдия Соня Янкулова, става известно от сайта на институцията. Определението е прието единодушно от 10 конституционни съдии на заседание, състояло се на 4 април, предаде БТА.

През януари т.г. Министерският съвет поиска Конституционният съд да разтълкува разпоредбите на чл. 59 от Конституцията, ал. 2 във връзка с ал. 1, изречение първо.

Член 59 от Конституцията гласи:

„(1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.“

Министерският съвет смята, че от съществена важност е дали конституционната норма допуска регламентиране в специален закон на такава подготовка на българските граждани за защита на отечеството, каквато е необходима според конкретните реалности на средата за сигурност, в т. ч. въвеждане на задължителна подготовка в мирно време на българските граждани със статус на запасни, без обаче това да води до възстановяване на задължителната военна повинност за българските граждани във вида на съществувалата до първи януари 2008 г. наборна военна служба.

Правителството посочи още, че настоящата правна уредба предвижда доброволност при провеждането на подготовката на българските граждани за защита на отечеството. Допълва се, че съществуват различни разбирания относно принципите при въвеждане на подготовката на българските граждани, видно от дебатите в Народното събрание по приемането на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията и от дебатите във връзка с изготвянето на промени в Закона за резерва на въоръжените сили.

„Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията не дава еднозначен отговор на поставения конкретен тълкувателен въпрос, не означава, че конституционната разпоредба е неясна, както твърди вносителят. Конституционната разпоредба е ясна – тя възлага възможно най-широката нормотворческа компетентност на текущия законодател, без да установява изрично конкретни ограничения относно начина за реализиране на конституционното задължение на българските граждани за защита на отечеството, съответно за подготовката им за изпълнение на това задължение. Законодателят е ограничен единствено от конституционните принципи и ценности, за съответствието с които обаче Конституционният съд може да преценява не едно хипотетично законодателно решение – „разбирания относно принципите на въвеждането подготовката на българските граждани“ за защита на отечеството, а обективиран в законови норми политически избор на представителното учреждение, постановен във взаимодействие с отговорното за вътрешния ред, отбраната и сигурността правителство. Волята на конституционния законодател, видно от изложеното, е конкретните начини за подготовка на българските граждани за защита на отечеството да бъдат определяни в съответствие с конкретните условия чрез закон, а не в Конституцията“, пише в определението си Конституционният съд.