Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на януари е над 45,083 млрд. евро, което е с 3,962 млрд. евро (9,6%) повече в сравнение с година по-рано.

Така той представлява 49,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

За сравнение, брутният външен дълг към 31 декември миналата година беше 43,915 млрд. евро, което беше ръст с 5,8% на годишна база.

В централната банка изчисляват, че в края на януари краткосрочните задължения са 8,203 млрд. евро и за една година се увеличават с 1,411 млрд. евро (20,8%).

Дългосрочните задължения възлизат на 36,879 млрд. евро и се повишават с 2,551 млрд. евро (7,4%) на годишна база.

Към 31 януари над 27,454 млрд. евро (60,9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 80,3% от брутните външни задължения, при 80,8% година по-рано.

По данни на БНБ брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на януари е 10,108 млрд. евро (11,2% от БВП). Спрямо края на януари 2022 г. той нараства с 1,888 млрд. евро (23%).

Външните задължения на централната банка достигат 2,023 млрд. евро и се повишават с 95,6 млн. евро (5%) спрямо година по-рано.

Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са 6,060 млрд. евро (6,7% от БВП). Те се увеличават с 1,173 млрд. евро (24%) спрямо края на януари 2022 г.

В централната банка изчисляват, че външните задължения на бизнеса и домакинствата са 12,627 млрд. евро (14% от БВП). Те нарастват с 215,8 млн. евро (1,7%) спрямо същия месец на миналата година. Вътрешнофирменото кредитиране в първия месец на 2023 г. достига 14,262 млрд. евро (15,8% от БВП), което е с 589,4 млн. евро (4,3%) повече на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 31,6% към края на януари, при 33,3% година по-рано.