По време на обучение в Литва Валентин Кехайов посещава няколко неформални пространства, направени от младежи за младежи. С интерес открива, че там те са притегателен център за срещи, комуникация и забавление.

„Това може да се случи в България“, си казва той. И го прави. Няколко месеца по-късно, заедно с група съмишленици, създават първото младежко пространство в Смолян. От 2017 г. досега то непрестанно се развива и днес почти няма млад човек в родопския град, който да не го е посещавал.

Постепенно младежите в Смолян създават своя общност, която помага за облагородяването на градските пространства. Неотдавна с тяхна помощ единственият подлез в областния център се превръща от мръсно и занемарено място в пространство за изкуство.

В самото начало получават подкрепа от общината, която им отдава зала под наем. Сами започват да я ремонтират и обзавеждат, за да може днес тя да разполага със зона за отдих и забавления, компютърен кът, кухненски бокс, а отскоро и фитнес площадка.

Пространството е отворено през целия ден и всеки младеж в града може напълно безплатно да го посети и да оползотвори пълноценно свободното си време там. Именно това е и най-важната му функция, смята Валентин Кехайов. 

„Постоянно има хора. С времето се превърнахме в социален хъб, където всеки има пълна свобода за изява“, разказва пред Euronews Bulgaria Валентин Кехайов и допълва, че според него подобни места могат да решат проблема с апатията сред младите.

„Средата е най-важната“, коментира Валентин и допълва как местният бизнес е започнал да се интересува от случващото се в младежкото пространство, като по този начин вече десетки млади хора са намерили професионална реализация във фирми от региона.

Младежкият център в Смолян е известен и извън пределите на България. Съвсем скоро предстои група от Финландия да пристигне у нас, за да почерпи от добрия опит на родопчани. „Хората идват от цял свят, за да видят как младежите в Смолян са си направили това пространство“, допълва Валентин.

На няколкостотин километра на север, в София, друга група младежи решават да основат читалище. В условия на глобална пандемия и безброй пъти чули фразата „няма как да стане“, те го правят, тъй като са убедени, че младите заслужават да имат място, където да бъдат себе си. 

Кръщават го Народно читалище „Тротоара 2020“, защото всички се срещат на улицата. Създават и свое младежко пространство на име „TRAP“.

Всичко започва през 2017 година, когато Деян Янков, музикален ентусиаст, наема полуразрушена сграда в центъра на София с пробит таван и счупени прозорци. Ремонтира я с помощта на дарения и доброволци. Към днешна дата над 5 хиляди души са преминали през пространството и читалището.

„Ние подаваме ръка на младежите да преследват мечтите си. Имаме много примери за хора, които са били на дъното на обществото, без цел и посока, и които чрез „TRAP“ успяха да намерят смисъл в живота си“, разказва Марк Левчев, който започва да посещава пространството още докато е в училище.

Самият той споделя, че преди се е занимавал с лоши неща и се е движил с неподходящи хора. Ставайки част от общността на „TRAP“, той се променя към по-добро. „Започнах да завързвам нови познания, знанията ме се разшириха и натрупах много опит в организирането на събития.“

В читалището младежите от цяла София създават музика, продуцират и записват подкасти, организират фестивали. Средата става причина и за създаването на инициативи като „Ученици за промяна“, която обединява ученици, учители и родители с искания за по-ефективна образователна система. 

„TRAP създава среда младите да се чувстват свободни. Нашата цел е да ги провокираме да бъдат активни, да участват в каузи или да доброволстват“, обяснява Деян Янков. Той уточнява, че всички идеи за събития и дейности идват директно от младежите и те са движещата сила в осъществяването им.

Една от тези идеи е „TRAP Fest 2021“ - фестивал, в който се включват над 200 млади артисти от цялата страна. В рамките на няколко дни през лятото на 2021 г. „TRAP Fest” предлага на посетителите си десетки събития - концерти, работилница по танци, гейминг, графити, стендъп комедия и други. Всичко е организирано с помощта на над 50 ученици, които се включват напълно доброволно. Сред тях е Марк, който споделя, че преживяването е му е дало безценен организационен опит.

Ситуацията у нас и примерът на Исландия

Младежките пространства в Смолян и в София повлияват положително на местните общности, категорични са Валентин, Деян и Марк. На практика обаче подобни неформални места у нас, създадени от младежи за младежи, са рядкост. Далеч по-разпространени са т.нар. младежки центрове или домове, които  младите хора не припознават в същата степен като свои пространства.

„Проблемът е, че те са създадени от друг и ти си просто консуматор, докато в младежките пространства всичко се прави от младите за младите“, споделя Валентин Кехайов от Смолян. 

„Там имаме едни възрастни хора, които правят някакви школи и те казват какво да се случва. Ето защо младежките домове не са припознати от младите хора като пространства, където да прекарват свободното си време“, допълва Даниел Джинсов, младежки работник от Пловдив.

По данни на доклада „Българската младеж 2018/2019“ само една трета от младите хора у нас прекарват свободното си време в посещение на младежки центрове или клубове по интереси. 71% от младежите у нас пък не се занимават с доброволчески дейности. На този фон българските младежи са на първите места в Европа по употреба на алкохол, цигари, наркотици и ранно начало на половия живот. 

През 90-те години на миналия век властите в Исландия открояват същите проблеми сред младежите там. Те провеждат анкета, която стига до обезпокоителни изводи - почти една четвърт от младежите в Исландия са пушили всеки ден, а над 40% от тях са се били напили поне веднъж през последния месец. 

„Намирах се в окото на бурята на наркотична революция. Не можеше да се разхождаш петък вечер спокойно по улицата. Имаше цели орди от младежи, които се напиваха пред лицето ми“, разказва професорът по психология Харви Милкман пред Mosaic.

Властите се ангажират с проблема и екип от учени и социални работници прави задълбочено изследване за това, как може ситуацията да бъде подобрена. Те стигат до извода, че говоренето за вредите от тютюнопушенето и приема на наркотици в класните стаи не води до резултат. 

„Това не беше ефективно, защото никой не го слушаше“, разказва Милкман. Учените в Исландия заключават, че най-добрата превенция на подобни състояния е предоставянето на алтернативи, които да осмислят свободното време на младите. 

Следват няколко години, в които политиката за младите в Исландия се променя коренно. Активно започват да се създават неформални младежки пространства и клубове, в т.ч. спортни, музикални, художествени, танцови и други.

В Рейкявик, столицата на Исландия, властите дават на семействата годишни карти на стойност 35 000 крони (ок. 480 лева), за да посещават извънкласни дейности. Създава се и вечерен час за непълнолетните, а контролът се засилва.

В резултат на това днес почти няма човек, който да не спортува активно или да не се занимава с доброволчество.

Години след началото на реформите властите правят отново анкета сред младежите. Оказва се, че процентът на 15 и 16-годишните, които са били пияни през предходния месец, е спаднал от 42% през 1998 г. до 5% през 2016 г. Употребяващите цигари са намалели от 23% на едва 3%. Тези, приемащи канабис - от 17% стават 7%.

Младите хора у нас срещат трудности, но не се отказват

Примерът на Исландия може да бъде приложен и в България. Един от инструментите за целта са именно младежките пространства. У нас обаче няма дефиниция и регламент за тяхното създаване. Според хората, с които Euronews Bulgaria разговаря, това е пречка, която спъва финансирането на подобен тип услуги.

„Финансирането е голям проблем, но вярвам когато местните институции видят смисъла от подобен проект, ще се намерят пари“, разказва Петър Бодуров, един от създателите на „Младежката сфера“ в Шумен - открито младежко пространство, което е на разположение 24 часа в денонощието.

Бодуров дава за пример бюджета за младежки дейности на Община Шумен, който е предназначен единствено за дейности и с него не могат да бъдат закупувани „дълготрайни материални активи“, каквито са младежките пространства. Уточнява, че това е проблем, отнасящ се за голяма част от програмите за финансиране на неправителствени организации.

Това обаче не спира младежи от различни точки на страната да запретват ръкави и да създават свои места за срещи и развлечения. 

„Младите хора трябва да бъдат малко по-отговорни и активни в преследването на своите нужди и искания“, споделя Бодуров и допълва, че те трябва да бъдат постоянни в своите искания, тъй като „няма как една администрация да бъде в главите на младите хора“.

Деян Янков от „Тротоара“ и „TRAP” също смята, че липсата на устойчиво финансиране не може да служи като оправдание.

„Много е лесно да хвърлиш вината върху финансирането. Устойчивостта не е във финансирането, тя е в каузата и в идеята“, смята Янков, който издържа младежкото пространство и читалището основно чрез дарения и членски внос. 

„Много би било хубаво, ако държавата подпомага младежките пространства и наистина има политика за насърчаване на младежкото доброволчество“, добавя той и подчертава, че това не изисква нито пари, нито ресурс. „Изисква единствено желание.“