Тази Руско-турска война е наречена Освободителна само у нас и в контекст и в Русия, във връзка с тяхното участие. Ние обичаме имаме навика да гледаме на историята като нация и държава, която е уникална и нищо подобно не се е случило на тоя свят на никой друг. Затова смятаме, че Руско-турската война е само една и тя е само нашата.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria историкът проф. Петър Стоянович.

Това бих казал е част от големите пропуски на българската национална образователна система през годините.

Под окупация (думата използвана в Санстефанския предварителен мирен договор - бел. ред.) по онова време се е разбирало трайно присъствие. От днешна гледна точка не бива с ужас да го коментираме. От друга страна си е малко или много окупация, или първа стъпка към една все по-голяма присъственост на Русия в България. И колкото и да е парадоксално не Санстефанският, а Берлинският договор ограничава срока за присъствие на руските войски в България на 9 месеца. Фактически кримизацията на България е избегната по този начин. От 18 век насам Русия има интерес към топлите морета и Цариград, Босфора и Дарданелите.

Трябва ли да се радваме, че сме били освободени от османската власт - повече от ясно. В този случай 3 март е един от най-светлите държавни празници.

При положение, че има над 14 000 заровени руски войници у нас, няма как да не почитаме този ден. От друга страна няма как да не изтъкнем участието на българското опълчение, мизериите и загубите, които понася българското население, но в края на краищата там свършва преклонението и започва българският национален интерес. Хубаво е да можем да овладеем емоцията и в едното, и от друга страна да отдадем божието-Богу и касарото - кесарю. В момента, в който свалим това напрежение от този държавен празник, смятам, че този голям разговор ще престане и ще започнем да го приемаме съвсем нормално.

Съвременните учебници по история не отделят толкова ключово значение на секретните договори между Русия, Австро-Унгария и Великобритания, според които на територията на Османската империя, населявана от българи да не се сформира голяма славянска държава, а те са много важни. Тази война е част от голямата руска експанзия на юг. Но тя завършва със създаването на новата българска държава, вярно орязана, но това няма как да го пропуснем.

Жертвите са толкова много заради ред други неща, любезно пропускани да бъдат споменавани - изключителна неподготвеност на самото командване, много лоша тилова служба, много лоша служба по медицинско осигуряване и обслужване на ранените. Жертвите, които не са паднали директно в бой са 3 или 4 пъти повече, отколкото тези, които са паднали в сражение. Това само по себе си говори достатъчно. Въпреки това ние няма как, даже отчитайки националните си интереси и контекста на днешното време, не можем да избегнем това задължение - не към чуждите хора, а към нас самите. Човек, който не може да бъде благодарен губи връзката с Бога, с върховния морал. Но ние сме задължени да обясним на следващите поколения и за неромантичната част на тази война.

В цялото си развитие Руската империя продължава последователната си политика за това да превърне Българското княжество в южен фланг на руската армия и в преден пост на руската политика. Още със създаването на българската армия са се надявали, заедно със сръбската да сме южния фланг в голямата война срещу Австро-Унгария. Княз Александър, който ни е изключително симпатичен в края на своето кратко управление е морално убит от освободителите, че не е съгласен да предаде България. Но това не пречи да отдадем своята почит и въпреки това да продължим да действаме като българи.

Вижте цялото интервю във видеото.