Годината на Войната

Една година по-късно - как живеят бежанците в Днипро?

От Анастасия Димитрова Анастасия Димитрова Водещ

Всички те си приличат по едно - оцелели са.

Тук се срещат съдбите на хиляди избягали от най-опасните места в Украйна. Благотворителният център на митрополит Сергий в Днипро помага всеки ден на бежанците от Херсон, Мариупол, Донбас, Запорожие, които са намерили дом на запад.

"Това е войната на Сатаната с Бога. Ако някой даде заповеди на нашите военни да убиват и ограбват - нямаше да го изпълнят. Булвално преди два месеца пътувах до една от деокупираните територии. Там видях около 100 души със завързани ръце, които са затреляни в главите. Сред тях нямаше нито един военен. Нито един. Имаше дядовци, баби, дечица на по 3, 5, 10 години”, казва митрополит Сергий.

За да се бие в тази война е заминал и съпругът на Наталия. Доброволец. Оставил у дома нея и двете си деца. Сега тя опитва да преживява и дните, и чувствата, които се преглъщат трудно. Всеки ден чака да чуе, че все още е жив.

„Той сам взе решението. Някой му се обади и той помисли и ми каза: Трябва да защитавам Украйна, нашия дом и вас. Аз разбира се изпаднах в ужас и му казах - как така ще ходиш на война? Оставяш ме с две деца, какво ще правя? Той ми отговори, че няма друг начин и това трябва да се направи. Ако всички се крият, няма да има победа и няма да има кой да ни защитава“, споделя тя.

Стотици хора се събират тук всеки ден. Макар и непознати, те имат само себе си. А единствено въздушната тревога, която звучи в Днипро почти всеки ден за малко прекъсва работата

За душите, сърцата и умовете на на всички тези хора се грижи Митрополит Сергий - родом от Донецк, бяга в Мариупол, но войната го настига и там. Да вярваш и търсиш бог по време на война. Неговия разказ за войната очаквайте само в ефира на Еuronews България.