Европейската комисия и Обединеното кралство постигнаха споразумение по протокола за Северна Ирландия, съобщиха в източници от британското правителство след среща между Урсула фон дер Лайен и Риши Сунак. 

Съгласно Протокола Северна Ирландия остава в рамките на Митническия съюз на ЕС за стоки, което означава, че трябва да се извършват проверки между двете страни на Обединеното кралство.

Два часа по-късно тя се срещна и с крал Чарлз III. Кралската особа топло стисна ръката на председателя на Европейската комисия по време на аудиенцията в замъка Уиндзор, предаде „Дейли мейл“. Срещата обаче предизвика и негативни коментари.

Кралският коментатор Питър Хънт заяви за срещата: "Това е много сериозна грешка в преценката на крал Чарлз и неговите съветници".

Джейкъб Рийс-Мог заяви, че срещата с краля би била грешка. Той заяви: "Смятам, че суверенът трябва да участва само когато нещата са завършени и приети. Кралят дава съгласие за актовете на парламента, когато парламентът е дал съгласието си, той не изразява мнението си за актовете на парламента, когато те преминават през процеса. Мисля, че същото важи и за това, че Негово Величество не трябва да участва, докато няма пълна подкрепа за това споразумение“.

Междувременно, посланиците на ЕС ще се съберат в Брюксел на неофициална среща на КОРЕПЕР, за да обсъдят сделката.

Срещата между Фон дер Лайен и Сунак беше втората в рамките на по-малко от две седмици, като първата се проведе в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността.

Това се случва и след множество разговори през Ламанша през последните няколко седмици между Марош Шефчович, главния преговарящ на ЕС за Брекзит, и британския му събеседник, външния министър Джеймс Клевърли.

Миналата седмица Шефчович заяви, че "ясно виждаме финалната линия".

Междувременно Сунак пътува и до Северна Ирландия, за да събере подкрепа за сделката.

Регионът е без изпълнителна власт, откакто Демократичната юнионистка партия (ДЮП) се оттегли от споразумението за споделяне на властта над протокола през февруари 2022 г. Тя твърди, че договорът подкопава мястото на Северна Ирландия в Обединеното кралство.

Тази фактическа граница в Ирландско море се разглеждаше като най-добрия начин да се предотврати изграждането на граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, тъй като някои се опасяваха от завръщане на смъртоносното сектантско насилие, което беше прекратено преди 25 години със Споразумението от Разпети петък.

ДЮП публикува списък с "тестове", които според нея трябва да бъдат изпълнени, за да подкрепи всяка сделка. Сред тях са "да не се проверяват стоките, пътуващи от Северна Ирландия към Великобритания или от Великобритания към Северна Ирландия" и "да не се създават нови регулаторни бариери между Северна Ирландия и останалата част от Обединеното кралство".

Компромисът, за който се смята, че е намерен, е създаването на двойна митническа система с т. нар. "зелена лента" за стоките, изнасяни от Великобритания и предназначени да останат в Северна Ирландия, която ще намали проверките и бюрокрацията.

Това стана възможно, след като в началото на януари двете страни сключиха споразумение за обмен на данни, което позволява на ЕС да получи достъп до IP системите на Обединеното кралство за търговски данни.

Освен това се очакват някои нови формулировки относно разрешаването на спорове. Брюксел и Лондон са в противоречие по въпроса кой да бъде арбитър при бъдещи спорове, като ЕС е категоричен, че това трябва да бъде Съдът на Европейския съюз, което Лондон категорично отхвърля.

Понастоящем ЕС може да предприеме действия чрез Съда на Европейския съюз срещу Обединеното кралство, все едно че е държава-членка на ЕС, ако смята, че правото на ЕС не се спазва в Северна Ирландия.

Възможен компромис би бил ролята на съда по отношение на Протокола да се моделира по подобие на правомощията му по отношение на отношенията на ЕС с Швейцария. Това би означавало създаването на независим арбитражен орган, който ще взема окончателното решение, но ще може да отправя въпроси относно правото на ЕС към Съда на ЕС за становище.

Друг възможен път за постигане на компромис е да се използват други арбитражни пътища, като Съдът на ЕС запази ролята си на краен арбитър, ако те не успеят да разрешат спора.