Датата е 4 февруари, 2022 г. Откриването на Зимната Олимпиада в Пекин. Украинската делегация излиза на сцената, а на трибуните е Владимир Путин. Спи. Или се преструва.

Със сигурност това бе едно от най-красноречивите послания, които можеха да бъдат отправени към Украйна, а и към света. Путин демонстративно пренебрегна украинските спортисти, и то в момент на вече оформила се тежка политическа криза с Киев и Вашингтон. 20 дни по-късно кризата се задълбочи и се превърна във война, която продължава и до днес. Последствията са явни, и по всяка вероятност няма да изчезнат скоро. Апропо, тук отваряме една скоба и правим уточнението, че руският държавен глава бе в Пекин по покана на Си Дзипин, а спортистите от страната на практика се състезаваха под знамето и названието „Руски Олимпийски Комитет“, тъй като Русия бе наказана заради нарушаване на анти-допинговите правила.

Както вече казахме, на 24 февруари 2022 г. Русия нападна Украйна, което промени живота на хората по цял свят. Сега обаче ще се концентрираме върху спорта, защото той, бидейки социален феномен, който обединява милиони, също силно пострада. Пострадаха и тези, които го практикуват професионално, и тези, които обожават да го гледат. Но най-вече: политическата неутралност, която поне привидно властваше в света на спорта, изчезна. Тук мнозина вероятно биха били готови да спорят, че политиката и спорта винаги са вървели ръка за ръка, но в името на романтиката и някои позабравени идеали, нека приемем, че политическа неутралност е имало.

На 28 февруари 2022 г., само 4 дни след нахлуването на руските военни в Украйна, Международният Олимпийски Комитет (МОК) препоръча руските и беларуските спортисти да не бъдат допускани до участие в международни състезания. Това решение бе взето под внимание и потвърдено от десетки спортни асоциации, в това чисто ФИФА, УЕФА, ФИБА и редица други.

На 15 юли 2022 г. Спортният арбитражен съд обяви, че жалбите, подадени от Руската футболна асоциация и четири руски клуба срещу решенията, взети от Бюрото на Съвета на ФИФА и Изпълнителния комитет на УЕФА за отстраняване на всички руски отбори и клубове от участие в съответните състезания до второ нареждане, са отхвърлени. Оспорените решения бяха потвърдени. Или иначе казано – нито руският национален отбор по футбол има право да играе официални мачове и да се бори за класиране на Световно или Европейско първенство, нито клубните тимове бяха допуснати до участие в надпревари под егидата на УЕФА – говорим за Шампионска лига, Лига Европа и Лигата на конференциите. Абсолютно същото важи и за други спортове като баскетбол и волейбол, а Формула 1 отказа да проведе Гран при на Русия, което трябваше да се състои през септември миналата година.

Можем да дадем още безброй примери. Финалът в Шампионската лига през миналия сезон трябваше да се играе в Санкт Петербург, но вместо това бе преместен в Париж. Заради близките си връзки с Путин, Роман Абрамович бе принуден да се откаже от Челси – клуб, който притежаваше в продължение на 19 години. Един от великите германски тимове – Шалке 04, сложи край на партньорството си „Газпром“, който бе основен спонсор на кралскосините.

"Не мога да стоя на тренировъчното игрище в Москва, да тренирам играчите, да изисквам професионализъм, а на няколко километра оттук да се издават заповеди, които носят огромни страдания на цял един народ." Това пък са думи на Маркус Гиздол. Немският треньор бе начело на Локомотив Москва, но напусна след избухването на войната.

Много бяха и руските атлети, които говориха открито срещу военните действия, които страната им предприе срещу Украйна. Един от най-красивите жестове бе на Андрей Рубльов, който след свой мач вместо да даде традиционния за всички тенисисти автограф върху обектива на камерата, написа „Без война, моля“.

Суперзвездата Данийл Медведев заяви категорично, че е „за мир“, а Анастасия Павлюченкова също бе достатъчно ясна: "През целия си живот съм представлявала Русия. Това е моят дом и моята страна. Но сега съм в пълен ужас, както и моите приятели и семейство. Но не се страхувам ясно да заявя позицията си. Аз съм против войната и насилието."

И така, позициите следваха една след друга, санкциите също. Естествено, пострадаха не само руските спортисти, но и украинските, както и тези, състезаващи се в Украйна. Думата „пострадаха“ не е случайно използвана, защото тъкмо тук навлизаме в дебрите на политическата намеса в света на спорта. Въпрос на гледна точка е дали и до колко е редно нещата да бъдат смесвани. Обективната истина е, че нито един руски спортист не е хвърлил доброволно и камък по посока Украйна. Да, имало е такива, които са се изказвали публично в подкрепа на Путин, но на стотици, дори хиляди състезатели бе забранено да практикуват професията си, дори и да са били откровено и явно против войната. Тук можем да добавим и една българската връзка, след като под натиск от феновете, през зимната пауза в първенството Левски отказа да играе мачове с руски клубове.

Обратно към Украйна, където, както казахме, спортът също пострада от войната. Всякакви спортни прояви бяха преустановени в първите месеци. За щастие, в страната повярваха в горе-изложеното становище, че спортът е романтика, наслада, удоволствие, метод за обединение и надежда, и постепенно подновиха различните шампионати. Футболният такъв стартира през август въпреки опасността, и за радост отново носи положителни емоции на изстрадалото местно население.

А каква е действителността сега? Русия продължава да не участва в повечето международни спортни събития, но това може скоро да се промени. Олимпийските игри в Париж догодина наближават, като в момента се провеждат квалификационни състезания. МОК работи за връщането на спортистите от Русия и съюзника ѝ Беларус в тях, но не всички са съгласни с това.  

За да могат руските спортисти да се върнат към състезанията, трябва да бъдат решени няколко казуса. Първо, как да се завърнат, без да отблъснат украинците? И какво може да се направи с руснаците, които подкрепят войната?

Докато бушуваха първите сражения, украинският отбор по фехтовка отказа да се изправи срещу Русия на турнир в Египет, като издигна надпис: "Спрете Русия! Спрете войната! Спасете Украйна! Спасете Европа!"

На този етап Украйна заявява, че ако Русия бъде допусната до участие в различни международни прояви, украинците ще ги бойкотират. Други европейски държави изразяват сходно мнение. Последният голям олимпийски бойкот беше преди четири десетилетия, когато САЩ и повече от 60 съюзници пропуснаха Игрите в Москва през 1980 г. Съветският съюз и неговите съюзници пък отвърнаха с бойкот на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г.

Сега МОК казва, че няма да подкрепи завръщането на нито един руски спортист, който е "действал срещу мирната мисия на МОК, като активно е подкрепял войната в Украйна", но липсва точно определение какво означава това на практика.

Украйна е твърдо против завръщането на руснаците в световния спорт и особено за Олимпийските игри през следващата година. Страната твърди, че повече от 220 нейни спортисти са били убити във войната, а стотици спортни съоръжения са разрушени. Тя посочва прецеденти като изключването на Германия и Япония от Олимпийските игри през 1948 г. след Втората световна война.

"Ако, не дай Боже, олимпийските принципи бъдат унищожени и на руските спортисти бъде позволено да участват в каквито и да било състезания или Олимпийски игри, е само въпрос на време терористичната държава да ги принуди да действат заедно с военната пропаганда", каза украинският президент Володимир Зеленски на среща на върха на спортни министри и официални лица от повече от 30 държави по-рано този месец.

Решения тепърва ще се взимат, варианти ще се обсъждат. А за нас остава да си припомним една история, свързана с легендарния Дидие Дрогба. В началото на XXI век родината му Кот д'Ивоар е разкъсвана от гражданска война. През октомври 2005-а той и съотборниците му имат двубой със Судан, след който се класират за първи път в историята на Световно първенство – това през 2006 г.

А след мача великият нападател произнася следните думи: "Мъже и жени в Кот д'Ивоар! От севера, юга, централната част и запада! Днес доказахме, че всички жители на Кот д'Ивоар могат да съжителстват и да играят заедно с обща цел - да се класират за Световното първенство. Обещахме ви, че тържествата ще обединят народа - днес ви молим на колене. Единствената страна в Африка с толкова много богатства не трябва да изпада във война. Моля, оставете оръжията си и проведете избори". А след речта му, съотборниците му запяват в един глас: „Искаме да се забавляваме, затова спрете да стреляте с оръжията си“.

А колко хубаво би било, ако руснаци и украинци спрат да стрелят с оръжията си, и започнат да се забавляват…