На софийската улица „Владайска“, в района на Руски паметник, очите на преминаващите минувачи се приковават от провесило се украинско знаме със залепена върху него снимка с лика на Владимир Путин и надпис „Убиец!“.

В къщата на любовната емигрантка от Украйна и известна дизайнерка на шапки Ирина Сардарева темата за войната е болезнена. Когато през юни миналата година тя посещава Украйна за последен път,  оставя държавата „пълна и жизнена“. Днес кипящите от живот улици са се превърнали в арена на ожесточени сражения със стотици жертви и от двете страни на конфликта.

Три месеца след началото на войната в Украйна светът все още свиква с новата действителност. Стотици хиляди бежанци ежедневно пристигат в държавите от Европейския съюз в търсене на спасение. Всеки от тях носи в себе си частица от родината и таи надежда, че един ден сигналите за въздушна тревога ще се превърнат в просто неприятен спомен от миналото.

Една снимка обиколи интернет пространството в България още в първите дни на военната инвазия. На нея се вижда 93-годишната майка на Ирина Сардарева, която по това време се крие от бомбардировките в тунелите на украинското метро заедно със сестра ѝ и племенницата ѝ.

Докато майка ѝ е дете, става свидетел на Втората световна война. Преди това уцелява по време на т.нар. „Гладомор“ - масов глад в Съветска Украйна през 1932-1933 г., организиран от властите под ръководството на Йосиф Сталин. „Тя е много силна жена. Преживяла е толкова много и винаги се вкръща към живота“, описва майка си Ирина Сардарева.

За нея причината за започването на войната е „желание за власт“. „Руснаците искат да докажат, че са най-великите. Заради пропагандата на Кремъл, има хора, които ми казват, че съм измислена, че украинците са измислена нация“, обяснява Сардарева и определя управляващите Русия в момента като „знаменити манипулатори“.

„Имам роднини в Русия, но те се страхуват да се обадят. Имам и един племенник, който не иска да говори с нас, защото според него ние сме виновни за войната“, казва известната шапкарка, която живее в България от 44 години.

В у нас мнението на обществото за войната остава поляризирано. Според проучване на агенция Тренд от началото на март, направено по поръчка на в. 24 часа, 61% от българите не оправдават руската военна инвазия, докато 16% са на обратното мнение. 

Ирина Сардарева определя всяка една шапка в ателието си като „роля“, която притежателят на аксесоара трябва да „изиграе“.

„В условия на война тенджерата се оказа най-подходящата шапка. Докато беше все още в Украйна, племенницата ми си беше подготвила няколко тенджерки, които да сложи на главата си в случай, че започне ракетен обстрел“. За щастие така и не се налага да ги използва, защото една седмица след началото на войната успява да се евакуира заедно с майка си и баба си в България.

Милиони цивилни граждани обаче все още се намират в Украйна и са принудени да се борят за оцеляването си ежедневно. Налице е огромна взаимопомощ, обяснява Ирина. „Оказва се помощ на възрастните хора, когато трябва да бягат към бункерите. В момента детските градини не приемат деца, но кухните им продължават да работят, за да разнасят храна на нуждаещите се.“

„Всеки работи за победа“, споделя Сардарева, защото „в един момент войната ще свърши и ние ще станем още по-силни. Украинският народ доказа на света на какво е способен и колко много милее за родината си.“

Според дизайнерката на шапки в момента Украйна се бори не само за своята свобода, но и за тази на цяла Европа. „Ако ние не победим, това означава, че Путин може да направи същото и на друго място. Това е много страшно.“

Заедно с цялото ѝ семейство не спират да вярват, че войната ще приключи, но самата Ирина не е сигурна дали има път назад в посока подобряване на взаимоотношенията между руснаци и украинци. „Ние някак си вероятно ще съумеем да простим. Обаче децата, чиито детство преминава във война… те как ще простят.“

Сега Ирина Сардарева копнее да се завърне в Киев - мястото, където е родена и където децата ѝ са прекарали едни от най-незабравимите си ваканции. „Имаме вила в покрайнините на Киев. Синовете ми, Георги и Александър, като малки бягаха по пясъка на езерата, които са чисти и красиви. Мечтая това лято да отида и да се къпя там - в езеро без мини и минаващи над главата ми ракети.“

„Искаме да живеем мирно и спокойно. Не искаме да пречим на другите. Не бива да убиваш и стреляш по хората. Човешките отношения трябва да се решават на съвсем други нива. Това, което се случва сега е безумие и трябваше да остане в миналия век.