За състоянието на психиатричните болници у нас, между проблемите и решенията, говори в ефира на "Добро утро, Европа" заместник градският прокурор на София - Десислава Петрова.

"В края на миналата година Софийска градска прокуратура съвместно с изпълнителна агенция "Медицински надзор" и главна дирекция "Национална полиция" извършихме проверка в рамките на нашата компетентност, която обхващаше 8 лечебни заведения на територията на град София. Ние не можем да излезем извън рамките на териториалната си компетентност. Правя тази уговорка, тъй като на последвалата кръгла маса ни беше припомнено, че най-големите проблеми не са в София, но това не е в рамките на нашите възможности да проверим", посочи Петрова.

"Това, което открихме на територията на град София, показа едно сериозно усилие от страна на директорите на заведенията, доколкото им е възможно и разполагат се с бюджета, да поддържат прилични условия в тях. Разбира се, те могат да бъдат подобрени, но бяха разписани правила и имаше възможност да бъдат проследени всички клинични изпитвания, които се провеждаха и са били провеждани с пациентите. Разписани процедури за осъществяване от страна на лекарите на съдебно-психиатричните експертизи, участието им в съдебни заседания, защото това са и хората, които реално се грижат за пациентите", заяви тя.

"Много често колегите се сблъскват с невъзможност да настанят това лице в лечебно заведение, защото никой не го приема. Тук идва и вторият проблем. Включително университетските болници много често отказват прием на пациенти, които са настанени задължително. Те имат право да отказват, когато нямат физическа възможност да настанят лицето, защото всичките им легла са заети, те не могат да го остават на стълбите", коментира Петрова.

"Може да се иска принудително настаняване и лечение на такова лице, но за да се случи това те трябва, освен да страдат от същинско психично заболяване, да бъдат опасни за себе си или за околните. Не всяко лице, което страда от психично заболяване, автоматично трябва да бъде настанено за лечение. Той не може да остане на лечение за постоянно. Необходимо е след това да има съответни мерки за последващото му проследяване, лечение, ресоциализация, рехабилитация, така че да няма последващи прояви опасни както за него, така и за обществото. Не може, дори е когато е овладяно състоянието на едно лице и са му предписани лекарства, при положение, че то няма близки, които да се грижат за него и няма средства да си закупи тези лекарства и държавата не го осигурява, да се очаква, че то ще успее самостоятелно, адекватно да се грижи за състоянието си", обясни тя.

Целия разговор вижте във видеото.