Г-н Арестович, благодаря Ви, че приехте поканата ми за интервю. Радвам се да Ви видя и да разговарям с Вас. В самото начало на този разговор бил искала да разкажем на зрителите повече за вас. Къде ви намираме сега?

Намирам се в сградата на Президентството на Украйна.

Колко често се виждате с президента на Украйна. Вие сте съветник на неговия кабинет, но към кои от съветите Ви се вслушва той?

Всъщност не съм точно съветник на президента. Това е често срещана грешка, която се допуска в медиите. Аз съм съветник на ръководителя на офиса на президента – Андрей Ермак. С президента се виждам на практика всеки ден, понякога и по няколко пъти на ден. Основно обаче си взаимодействам със своя шеф, който се казва Андрей Ермак и е началникът на президентския офис. С президента работим заедно на различни съвещания и именно там имам възможността да изкажа мнението си.

Колко често той се вслушва във Вашето мнение?

Трудно е да се каже и да се оцени тази връзка, защото съвещанията са колективни – там много хора изказват мненията си. А президентът като всеки умен началник намира консенсус и представя резултат. Моят принос в този резултат обаче е много трудно да се определи. Понякога резултатите съвпадат с това, което съм казал преди това, друг път – не съвпадат. Все пак президентът е най-информираният човек в държавата. Може би понякога той знае нещо, което аз не знам и действа според своята информация.

Често сме свикнали да виждаме политици, които се превръщат в актьори, а сега в Украйна виждаме много актьори, които се превърнаха в изключително успешни политици. Как успяхте да го постигнете, все пак и Вие в миналото сте били актьор?

Актьорството за мен беше хоби. Основното ми занимание, в която прекарах по-голямата част от живота си, е работата ми в системата на националната сигурност. Започнах през 1994 г., когато постъпих във военно училище. До сега оставам подполковник в украинските въоръжени сили. Служил съм във военното разузнаване. Именно навиците от това време реализирам сега. Актьорстово беше хоби, активно се занимавам и с психология – вече повече от 20 години. А фактът, че съм участвал в театрални постановки и съм се снимал в киното, само помага за публичността ми като политик. Аз знам как да се изразявам, как да поднасям информацията на хората. Но основната, официалната сфера на моя живот, целият ми път преминава в националната сигурност на Украйна. Затова и съм съветник по национална сигурност. Сегашната политика е политика на откритост – да излезеш пред хората и да им съобщиш каква е позицията на правителството, позицията на институцията, която представляваш. Трябва да обясняваме какво и как правим. Важно е и как това ще се приеме от всеки граждани особено във военно време, особено по военни въпроси. Народ, който е жертва на подобна агресия трябва да разбира какво и защо прави властта, как тя оценява ситуацията. Каква е нейната политическа позиция. Затова тук съвпаднаха и професионалните ми навици, и умението ми да комуникирам с хората. Сега и политическото време е такова в целия свят. Затова и аз и хората като мен имаме успех. Въпреки това, че съм актьор, никога не съм се опитвал да играя роля. Винаги съм бил себе си. Може би в това е тайната, защото много хора се опитват "да изглеждат", да играят ролята на политици, на бащи на нацията. Аз – никога. Целият ми успех се крие в това да си пусна камерата и да кажа това, което реално мисля.

Още от самото начало на войната в Украйна Вие бяхте изключителен оптимист. Винаги казвате, че Украйна ще победи. Но защо сте толкова уверен в тази победа?

Защото знам предварително, че това ще се случи. Вие знаете, че много пъти, още през 2019 г., преди това през 2017 и през 2014 година аз предсказах началото на тази война с големи подробности. Винаги съм знаел, че ние ще победим просто защото мога да пресметна съотношението на силите от всички гледни точки – география, политика и така нататък. Въпросът е на каква цена и в какви срокове ще постигнем тази победа. Но никога не съм се съмнявал, че ще я постигнем. Затова и тогава, и сега продължавам да твърдя, че ще я постигнем. Не защото искам да събудя патриотичните чувства на сънародниците си, а защото наистина мисля, че това ще се случи. Моята задача е да кажа истината. Офисът на президента още от първия ден на войната отказа да въведе военна цензура в страната. Запазихме и възможността да ни критикуват и сами да критикуваме себе си. Аз отказах да използвам информацията като оръжие. Това е принципната позиция на президента, на началника на неговия кабинет и на целия ни екип. Ние даваме само истината. Ясно е обаче, че не можем да кажем цялата истина, защото има военни ограничения, които трябва да спазваме, за да не влошим ситуацията. Но ние не използваме информацията като оръжие. Ние манипулираме, казваме само фактите. Ние имаме свободата да го направим. Всеки член на нашия екип казва както общата ни позиция, така и своето мнение. Затова понякога може тезите ни да се разминават. Това е истинската демокрация.

Вече споменахте, че още през 2019 г. сте предсказали началото на войната. Но кога и как мислите, че тя ще свърши?

Намираме се в ситуация, която може да доведе до два или три крайни варианта. Според първия вариант войната, или поне активната фаза на боевете, ще приключи след 2-3 месеца. Съгласно другите сценарии тя може да продължи и по-дълго, например до края на есента или дори до началото на следващата година. Това най-вече зависи от руското управление. Ние сме отворени към преговори и ако те наистина искат да сложат край на войната, биха могли да се договорят с нас много бързо. Вече дори има предварителен документ, който съгласувахме в Истанбул. Засега обаче не виждаме такова желание от тяхна страна. Те са завладени от партията на войната, която иска със сила да ни наложи волята си, но ние няма да позволим това.

Почувства ли се Украйна предадена от Запада, особено в началото на войната?

Не, не се чувствахме така. Моята позиция обаче е проста – Западът допусна грешки. Тези грешки бяха допуснати не само непосредствено преди войната, но и много преди това, когато допуснаха Путин да се превърне в авторитарен лидер. Това беше признато дори от министъра на външните работи на Великобритания г-жа Трас. Тя каза "ние носим отговорност. Ние мислехме, че Путин и други авторитарни лидери имат място в геоикономиката". Те си мислехме, че глобалната икономика може да измени структурата на обществото и да промени властта. Това обаче се оказа провал. Цялата тази откритост, западните технологии, западните инвестиции бяха използвани от Путин, за да усили контрола си върху Запада и да увеличи натиска си срещу него. Западните държави много бързо признаха тази своя грешка, очаквах, че ще го отричат повече. Сега обемът на западната помощ, която се оказва на Украйна е толкова голям, че ни позволява да нанесем на Русия военни поражения. Затова не смятам, че Западът ни предаде. Това беше грешка, каквито в човешката история са много. Мога да цитирам Чърчил по въпроса. Той казва, че войната в по-голямата си част е пълна с груби грешки. Западът направи именно такива.

Управляващите в Украйна знаеха ли предварително, че Русия ще нападне Украйна?

Не знам какво е знаело правителството, защото не разполагам с цялата информация. Аз работя в доста тясна ниша. Но много добре разбирам например, че когато на 3 декември министърът на отбраната Резников се обърна към Запада с молба да изпрати оръжия на Украйна и предложи предварително да бъдат въведени санкции, той вече много добре е знаел, че нападението е неизбежно. Аз лично знам, че Русия е била готова да ни нападне още около Нова година – 26 декември беше крайният им срок за привеждане в бойна готовност. Те обаче не са успели да го изпълнят. След това дойдоха новогодишните празници и нападението е било отложено за края на януари. Но тогава започваше Олимпиадата в Пекин и те решиха да нахлуят в Украйна в края на игрите.

Питам Ви дали сте знаели за началото на войната, защото аз например имам близки в Украйна. Разговарях с тях само четири дни преди началото на войната, когато вече около границата се бяха събрали огромно количество войски. Когато ги попитах каква е обстановката при тях в Сумска област, те ми отговориха с думите "тук всичко е прекрасно и никога не се променя". Защо ако сте знаели, че Русия ще нападне, не предупредихте хората в Украйна?

Можем ли да намерим дори един пример в човешката история, при който хората са повярвали, че ще започне война? Даже в Израел, където тази информация беше от критично важно значение, защото територията за отбрана е много малка? Нито едно правителство не обявява, че ще започне война, защото в човечеството не съществува инструмент за справяне с последствията от такова обявяване. По-голямата част на населението би ни се смяла, хората биха казали, че правителството е полудяло. Другата част ще направи точно обратното – ще се паникьоса и ще тръгне да бяга. А подобна ситуация на хаос би била най-изгодна за руската армия. А недоверието към правителството би било още по-полезно за нея. Главната цел на всеки противник – политическа, информационна, пропагандистка – е да наруши връзката между народа и властта. Това би означавало да жертваме своя народ, своето правителство. Мнозина обаче вече ни обвиняват, че не сме го направили. В страната започна полемика за това, че нашият екип не се е подготвял за войната. Ако не се бяхме подготвяли за войната, нямаше да устоим на натиска, на който бяхме подложени, до сега тази война щеше да е приключила. Подготвяхме се, но по начин и със средства, които не бяха публични. Първо, за да не разбере противникът и второ – за да не създаваме излишна паника сред населението. Един прост пример за това какво би се случило. Страната ни е най-обширна по направлението изток-запад. Ако бежанците бяха блокирали пътищата, а те вече са милиони, армията нямаше да може да стигне до районите, където са съсредоточени военните действия и да противодействат на нахлуването. Това е само един пример, а има още много други.

А какви мерки предприехте, за да защитавате страната преди началото на войната?

Сформирахме кризисен щаб, започнахме военни учения. Благодарение на тях подсилихме въоръжените си сили, подсилихме резерва. Подготвихме боеприпаси, ремонтирахме техника от авиацията до противовъздушната отбрана, снаряди и така нататък. Не навсякъде това се получи успешно, в частност имахме провал в южната част на страната. Но работим по въпроса. Първо, там имаше предателство и второ, станахме свидетели на откровена некомпетентност на отделни военни – ръководители на силови ведомства, политически ръководители, ръководители на други ведомства. С тях сега са се заели специализираните служби и Главната прокуратура. Те ще представят цялата информация на обществото и медиите след края на войната.

Въпреки оптимизма, който демонстрирате от началото на войната, в свое интервю преди няколко дни заявихте, че в първите дни на конфликта сте били убеден, че област Суми ще падне, че по улиците на Киев ще се водят градски боеве. Защо обаче не се стигна до това? Какви бяха основните грешки на Русия?

Основните им грешки бяха, че те недооцениха себе си и подцениха нас. Това са двете основни грешки, които могат да бъдат допуснати по време на война. Те оцениха грешно готовността на Украйна да се съпротивлява. Те разчитаха на това, че президентът ще избяга, ще се изплаши, че народът ще ги посреща с цветя. На второ място, те надцениха възможностите си да осъществяват мълниеносни операции. Оказа се, че войската им не е достатъчно добре подготвена. На трето място, те се провалиха в географското си планиране. Много от техните грешки се свеждат до това, че те просто не пресметнаха географията на Украйна, на която трябваше да воюват. Заради това генерал Беседа, който е началник на управлението във Федералната служба за безопасност на Русия, който отговаря за оценката на готовността на Украйна за война, в момента е в затвора заедно с още 150 свои офицери, които водиха тази подготовка.

А какви бяха грешките на Украйна?

Нашите грешки бяха няколко. Трябваше още по-решително да подготвяме страната. За конкретни грешки все още е трудно да се говори. Някои ръководители лекомислено се отнесоха към изпълнението на заповедите, идващи от военно-политическото ръководство – това категорично беше един от основните ни проблеми.

Кои са тези ръководители?

Няма да ги назовавам поименно. Става въпрос за някои ръководители на структури на средно ниво, военни началници на средно ниво. Типичен пример за това е ситуацията на юг – бързото завладяване на Херсон, взривяването на Антоновския мост, през който сега снабдяват групировката на десния бряг, която пък настъпва към Никоаев и Кривой Рог. Това са сериозни грешки, с които трябва да се справяме.

В какво състояние е сега украинската армия?

Укаинската армия провежда стратегическа отбранителна операция. Имаме огромен брой желаещи да воюват, но изпитваме недостиг на военна техника и въоръжение. Това ни пречи да започнем контранастъпление срещу руската армия. Можехме вече да спрем окончателно настъплението на руската армия и да започнем контранастъпление. Те вече нямат сили и ресурси, за да продължат настъплението си, ако не транспортират добре организирана армия. Сега те се опитват да използват лека пехота, състояща се от декласирани елементи, влезли в армията само, защото ще им опростят дълговете – за комунални услуги, за лизинг на автомобили. Защото неплащането на задължения в Русия е углавно престъпление. Сами по себе си те не са сериозна заплаха за нас. А сериозната им военна сила вече е на привършване, защото те завладяха повече територии, отколкото могат да поддържат. Ние можехме вече да преминем в настъпление, но все още имаме сериозна нужда от оръжия. Все още чакаме доставките от Запада, а след това ще преминем в контранастъпление.

А какво е състоянието на руската армия сега?

Руската армия нахлу на наша територия с около 120 батальонни тактически групи. Сега от тях са останали само 80. Някои са разгромени, някои са унищожени, някои са нови попълнения. Тук бяха изпратени всички 10 полеви армии, с които разполага Русия. Войната започна с 8 от тях, а в последствие бяха изпратени и последните две. На практика в Украйна са изпратени всички руски десантчици и всички специализирани отряди, част от гвардията. От всички 10 армии, три и половина са унищожени, а други две са в небоеспособно състояние. Почти 50% от руската армия в момента е небоеспособна. Останалите са задължени да решават задачи на огромни пространства, с които не се справят просто заради съотношението на силите. Руските войници са деморализирани, подават изключително много рапорти за уволнение. Не искат да воюват. Но въпреки всичко и благодарение на изключително жестокото управление, руската армия все още продължава да настъпва. При тях е точно обратната ситуация от тази, в която сме ние – руснаците нямат достатъчно квалифициран военен персонал и дори проста пехота, но ни превъзхождат по въоръжение и техника. Затова ни нападат с артилерия, авиация и ракетни удари. Но не им достига квалифицирана пехота, която на практика да може да завладее териториите, от които ние сме били изтласкани, например. Имат недостиг на сили за завладяване и удържане на завладени територии. При нас е обратното. Ние имаме много голяма пехота, която атакува наземната военна техника, но не ни достига военна техника, за да можем наистина да ги спрем, разгромим и да преминем в настъпление.

Има ли български оръжия в Украйна?

Не мога да ви кажа със сигурност. Още повече, че това е междудържавна тайна. Но ние знаем, че България е и винаги е била един от най-големите хъбове, които съхраняват съветско оръжие. И на второ място – България все още произвежда такива оръжия. Мисля, че посещението на премиера на България в Украйна е показателно в това отношение. Най-вероятно са приети някакви решения в тази посока, просто аз не съм запознат с тях. А дори да имах конкретика, не бих ви казал, защото това е държавна тайна – количеството, качеството и така нататък.

Разбирам. Преди дни направихте още една прогноза – че войната ще излезе извън пределите на Украйна. Къде очаквате да има военни действия и възможно ли е Путин да погледне и към България?

Надявам се, че България няма да бъде засегната пряко от война, макар и вече да усеща икономическите последствия от нея още повече след спирането на доставките на руски газ за вашата страна. На второ място, България също е ангажирана със сигурността в региона на Черно море, където на практика има бойни действия и морските пътища са пред заплаха. По тях все пак се осъществява внос и износ, включително и за България. Това обаче е реална опасност за Молдова, защото Приднестровието е обект на агресивните планове на руснаците или поне в очите на висшето военно-политическо ръководство на Русия. Това вече е регионална политика. Разбира се и Беларус, която беше въвлечена във войната на практика непосредствено с изключение на прякото използване на беларуската армия. Беларус и Молдова на практика вече са част от тази война. Има непрекъснати заплахи и срещу Полша, към Балтийските страни. Ще стигнат ли такива заплахи и до България? Надявам се, че не, защото България е прекрасна страна, бил съм там няколко пъти. Българският народ е прекрасен и много дружелюбен спрямо нас. Надявам се войната да не стигне до България, но икономическите последствия вече са там.

Т.е. вие смятате, че има възможност Путин да нападне страна членка на НАТО като например Полша или други държави?

Не мисля. Той постоянно отправя заплахи, но не смятам, че ще заповяда нападение. Но Молдова и Беларус са под реална заплаха.

Благодаря Ви за този разговор, г-н Арестович. В края на интервюто ни, разкажете ни накратко как преминава един Ваш ден по време на война?

Заспивам някъде около 2-3 часа след полунощ, защото до тогава работя и ставам в 7 сутринта. Вече спрях да броя дните, те се сливат, защото непрекъснато трябва да се решава огромна група въпроси. Само малка част от работата ми включва взаимодействието с медиите. Аз правя още много неща, които никой не вижда и за които нямам право да говоря. Това означава да работиш в системата на националната сигурност. Това е непрекъснато въртящо се колело. невинаги успявам да се нахраня, невинаги успявам да отговоря дори на съобщенията на семейството си.

Бих искал да се обърна към българския народ и правителство. Безкрайно сме ви благодарни за помощта, която ни оказвате – и морална, и политическа, и икономическа и дори военна, ако има такава. Знайте, че никога няма да го забравим. Вие за нас сте братски народ, славянски, какъвто сме и ние. Ако не дай си боже България попадне в беда, Украйна винаги ще ви се притече на помощ с всички възможности, с които разполага. Много ви благодаря за това, че ви има, за вашата подкрепа и за това, че обръщате внимание на ситуацията, в която се намираме.

Благодаря ви за това интервю!

Интервю на Анастасия Димитрова