С промени в Конституцията Народното събрание ограничи правомощията на президента при назначаването на служебни правителства.

Със 165 гласа беше решено в Конституцията да пише, че държавният глава ще може да избира за служебен премиер между 7 длъжностни лица на високи позиции, като от първоначално определените отпадна председателят на Върховния касационен съд, предаде БНР.

За министри могат да бъдат избирани граждани с двойно гражданство. Прието беше още ръководителите на регулаторни органи да бъдат избирани с 2/3 мнозинство в парламента, като се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност, за да бъде гарантиранa независимостта на тези ръководители.

Президентът ще може да избира за служебен премиер измежду председателя на Народното събрание, председателя на Сметната палата или заместника му, управителя и подуправителя на БНБ, омбудсмана или неговия заместник. Ако всички от изброените откажат да заемат тази длъжност и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание.

"Това са хора, които няма да бъдат, образно казано, хванати от улицата от някой президент, който да им каже "Аз те правя премиер, ти ще слушаш моята воля". Хипотезата, че те могат просто така да се откажат от това, всъщност не би трябвало да бъде приложима, защото когато се съгласяваш оттук нататък да вземеш някоя от тези длъжности, ти вече знаеш, че потенциално това може да ескалира изпълнението на такъв обществен дълг", обясни мотивите Христо Иванов от ПП-ДБ.

От БСП обаче допуснаха, че възможността редовното правителство да се трансформира в служебно е напълно реална. Те се противопоставиха на друго решение за министри да могат да бъдат назначавани лица с двойно гражданство без изискване за уседналост, както беше прието за депутати.

"И пробихте една огромна дупка в системата на националната сигурност", каза Атанас Зафиров.

"Сега - разбирам, че тука една от политическите групи трябваше да си отмъсти на Конституцията, заради проблемите с едно гражданство. Обаче това, което направихте, наистина вече е предателство към интересите на страната", коментира Кристиан Вигенин.

"Честито. Ще си носите последствията", допълни Зафиров.

От приетите текстове става ясно още, че парламентът вече няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов. Мотивът на вносителите е, че трябва да има контрол върху служебния кабинет. Със 164 гласа "за" и 21 "против" депутатите приеха при избора на ръководители на регулаторните органи да се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да се гарантира тяхната независимост. За да бъдат избирани, за тях трябва да са гласували 2/3 от народните представители. Възникна спор между Корнелия Нинова и Христо Иванов по този въпрос.

"През Конституцията легитимирате политическото разпределение на властови позиции в регулаторните органи, зависими политически подчинени, изпълняващи поръчка на трите части на сглобката", заяви Нинова.

"Даваме ви инструмент, за да може без европейските посланици, пред нашия Конституционен съд, когато българският парламент не спазва тези принципи, това нещо да стане предмет на санкция", поясни Иванов.

Депутатите от ИТН и "Възраждане" бойкотираха второто четене на промените в Конституцията, които днес парламентът трябва да приеме.

Преди демонстративно да си тръгнат от залата, от трибуната взеха думата Тошко Йорданов и Костадин Костадинов. „Наблюдавате алчна гладна пасмина, която стои вътре и гласува каквото си иска. Ние за Конституцията няма са присъстваме в залата, защото е престъпление към българския народ, не искаме да участваме“, заяви Йорданов. Той обяви, че заедно с “Възраждане” ще внесат жалба в Конституционния съд заради промените в Конституцията. “Жалбата ще е обща, а не на “Възраждане”. Това е жалба на нормални хора, които гледат да се спазва закона”, посочи той.

„Очевидно е, че в тази пленарна зала ще бъде извършено беззаконие, което ние няма как да легитимираме. Това, което ще направим, е да подготвим до края на седмицата жалба до Конституционния съд с най-добрите юристи, защото Конституцията ще бъде нарязана с флекс“, пък заяви лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов.

Според Костадинов хората искат да видят реално действие и противодействие на “случващото се като беззаконие”. Той коментира, че жалбата до КС е най-логичното и най-нормално нещо, което могат да направят.

Той коментира и десетките полицаи, които са обградили НС и проверяват всички влизащи в парламента. “Страх лозе пази" и "На страха очите са големи". Очевидно е, че се страхуват изключително много”, смята Костадинов.

След тях думата взе соцлидерката Корнелия Нинова. Тя обяви, че БСП ще остане в залата, за да покаже, че е опозиция, като гласува против всички предложения, за да покаже, че е "единствената опозиция и алтернатива". По думите на Нинова промените в Конституцията ще взривят съществуващия обществен договор, а прокуратурата ще бъде политически овладяна.

Лидерът на ДБ Христо Иванов я поздрави за позицията БСП да остане в залата, но допълни, че е жалко, че социалистите остават, за да замерват с епитети и ще подбират само това, от което да се възползват за позиционирането си в конкуренция с "Възраждане" и ИТН. Многобройните предложения от ИТН и "Възраждане" обаче ако не друго, то ще забавят гласуването на промените в Конституцията, защото едно по едно трябва да бъдат изчетени в залата, а след това да бъде гласувано дали да бъдат допуснати за разглеждане. Конституционната комисия вече не ги допусна, тъй като прие, че те излизат извън обхвата на конституционния проект.

Въпреки напрежението, народните представители започнаха разглеждането и гласуването на промените в Конституцията на второ четене. До момента депутатите приеха, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.

Народните представители приеха и че избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. Освен това се прие, че с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание.