Икономика

Проф. Люк ван Гуул: Изкуственият интелект ще закрие редица работни места, но ще открие нови, свързани с него

От Euronews България Euronews България

Само преди месеци първият по рода си център за технологии и изкуствен интелект отвори врати в България. Сред участниците в проекта е и белгийският професор Люк Ван Гуул, който е сред най-именитите учени в сферата. За ролята на изкуствения интелект и как той ще промени света, в който живеем - разказва самият той пред Красимир Чешмеджиев. 



Ще говорим за изкуствен интелект и нека започнем с един актуален въпрос. Доколко се прилага изкуственият интелект? Редица проучвания сочат, че 40 процента от проектите в Европа, които твърдят, че използват изкуствен интелект, всъщност използват хора за извършване на операциите си.

 

Изкуственият интелект е революция в начина на обработване на сигналите. Това е възможно благодарение на машинното обучение, или така нареченото дълбоко обучение. Благодарение на тези процеси, наблюдаваме промените днес. Не е трудно да си представим, че много от предприемачите, които създават стартъп искат да яхнат вълната на целия тренд, и дори в имената на компаниите си използват термини свързани с изкуствения интелект, независимо, че самите компании не оперират с него. 



Говорихме за хора, които работят вместо изкуствен интелект, но нека поговорим за изкуствения интелект и възможността му да придобие човешка природа. На скоро имаше такъв случай с чат-бот на гугъл, където един от разработчиците твърдеше, че чат-ботът е развил човешки качества. Възможно ли е?

Прилича ми на буря в чаша вода. Гугъл също отрекоха спекулациите, вероятно са имали цялата кореспонденция с чат-бота. И пуснаха инженерът в платен отпуск. 



Нека поговорим за изкуствения интелект и потенциалните негативи. като учен се фокусирате върху така нареченото компютърно зрение, мислите ли, че с негова помощ изкуственият интелект може да премахне нуждата от служители в някои работни места? Например, компютърното зрение може да следи за поточните линии в производството и да съкрати нуждата от човешки фактор. 

 

Да, може да се каже, че някои професии ще бъдат по-малко желани от хората и изкуственият интелект може да ни замести там. Така нареченото дълбоко обучение при изкуствения интелект може да промени качеството на сигналите и процесите при говор и изображения. Така че, да, някои професии ще отпаднат с надграждането на технологията, но от друга страна, тази промяна ще създаде нужда от нов вид кадри. Виждали сме подобни сценарии и в миналото- професии изчезват и нови по-актуални професии се появяват. Изкуственият интелект ще създаде нови работни места свързани с него. И мисля, че това е изключително важно за Европа. Ние трябва да участваме в създаването на новите работни места, вместо само в процеса на отпадане на професии в полза на новите технологии.



Да обобщим - редица професии ще отпаднат зарди изкуствения интелект, но редица нови професии ще се появят, свързани с изкуствения интелект?

Ако ние в Европа си изиграем картите добре, може да станем част от тази вълна, която ще създаде новите работни места, вместо да губим такива и да се налага да внасяме стоки от други части по света. Да допуснем такъв сценарии е голяма грешка. 

Кои точно професии ще изчезнат и какви професии ще се появят? 

 

Хората често спекулират колко и какви работни места ще изчезнат заради изкуствения интелект. В близко бъдеще, правните съвети и консултации  може би ще се извършват от чат-ботове. Усилено се работи и за автономни автомобили, така че шофьори на леки или товарни автомобили може да загубят работата си. Но това ще се случи доста напред във времето. Мисля, че всички тези големи обещания, според които до края на миналата година автономните коли трябваше вече да са по нашите пътища, не се сбъднаха. Ще бъде плавен процес, но пак бих повторил, важно е да участваме в него със създаване на нови работни места. 

Какви са предизвикателства пред изкуствения интелект. Когато хората тренират изкуствени интелект, често му предават своите предразсъдъци пристрастия, това още ли е актуален проблем, или към днешна дата има други предизвикателства?

 

Някои от предразсъдъците и пристартията са резултат от трудностите при процедиране с определен тип данни. Но според мен, тези отклонения при изкуствения интелект са породени от това, че самите данни с които интелектът се обучава съдържат в себе си пристрастия и предразсъдъци. Ако вкарате в една система неточни данни, е повече от вероятно системата да повтаря пристрастията и предразсъдъците. Важно е данните за трениране на изкуствен интелект да са неутрални. Говорейки си за това, смятам че за Европа ще е важно ако иска да стане лидер в тази насока, да позволи достъп до данни. Тук се намесват регламентите на ЕС за защита на личните данни, които могат да се окажат препятствие за развитието на изкуствения интелект в Европа в сравнение с други региони по света. 



Дайте ни пример как изкуствения интелект става пристрастен в резултат от данните.

 

Ако обработваш данни идващи само от един определен регион, ще имате неточен алгоритъм, освен за населението в конкретния регион. Ето например здравните данни. Ако тази информация е взета от населението в Китай, но се прилага върху европейско население, то ще има неточности спрямо европейците, защото изкуственият интелект не е трениран с техни данни. Затова повтарям, достъпът до данни е изключително важно, както и за борбата с неточностите. 

 

Споменахте данните и регионите, нека поговорим по-конкретно за един регион, този на Източна Европа. Във вашето прессъобщение относни присъдиняването Ви към Инсайт, вие казвате, че трябва да бъде спряно изтичането на мозъци от региона. Срещали ли сте доста българи и източноевропейци, които работят на запад в сферата на изкуствения интелект?

 

Да, срещал съм неколцина. Биха били повече, но и самото население на България не е голямо. Но хората, които работят в това направление и идват от България, всъщност са доста талантливи и имат добри образователни основи, но ситуацията е такава, че ги кара да напускат стрната и заминат за Европа, и не рядко да заминат и отвъд океана, за да работят това, което са учили. 

Професор Ван Гулл, каква е Вашата визия и какви са Вашите цели като част от “Инсайт?

Надявам се, че “Инсайт” ще стане хъб за изкуствен интелект в Източна Европа, и че ще можем да изградим цяла екосистема около това. Като обучаваме добре хората тук, но и напраивм така, че да могат да останат в страната и да работят в тази сфера. Също да привлечем хора от други страни, ние искаме да сме международен проект. А в резултат на тази екосистема - идеите да стават продукти, а продуктите стартъп компании. Да, създаването на работни места е основна наша цел, но имаме и друга. Искаме да покажем общността около изкуствения интелект в Източна Европа и да и дадем видимост. Но и самите идеи, които пораждат продукти,а след това компании - тези проекти трябва да останат в региона. 

От Ваша гледна точка, какви са силните и слаби страни на България и региона, когато говорим за технологии и изкуствен интелект?

Доброто образование е плюс, както и достъпът до бърз интернет. Но също така данъчната система и ниските разходи за живот, би трябвало да направят България привлекателно място за дигитални номади, но и за инициативи като “Инсайт”. Случаят с университета  ETH Цюрих в Швейцария е такъв, че компании като Гугъл и Епъл, дойдоха в региона, защото имаше такъв притегателен център. Ако “Инсайт” може да изиграе тази роля за София и региона, би било фантастично. 

Като последен въпрос от нашето интервю, смятате ли, че Европа изостава технологично?

Зависи на какво ниво, Европа обикновено е добра в идеите и иновациите, но някак си пропускаме възможността да създадем компании около тези идеи. Гугъл, Фейсбук и другите технологични компании, не са европейски корпорации. Китай също има своите аналогични технологични гиганти, така че ние трябва да наваксвамe.