Гробище в древен мексикански град е украсено с орнаменти, изработени от местни каменоделци. Те са твърдо решени да запазят традицията, въпреки че кариерата, която са използвали техните бащи и дядовци, вече е затворена. Много от тях са самоуки, но някои, като осемдесет и шест годишният Томас Угарте, практикуват професията от години. Гробището на селото е пълно със статуи на светци.

Преди десетина години е имало 600 регистрирани каменоделци. Но много от тях са починали оттогава, а децата им рядко са тръгвали по техните стъпки. Предполага се, че сега вероятно са останали около 300 майстори. Повечето от каменоделците имат самостоятелни работилници у дома, които им осигуряват известен доход. Те продават дърворезбите на цени от 500 до 2000 долара, но често не печелят много. За разлика от много занаятчии, които искат да видят произведенията си изложени в музеи, тук каменоделците работят безплатно, за да отдават почит към предците си. 

Кариерите, които някога са използвали, сега са само спомен. Но някои вярват, че този занаят ще оцелее. Сега майсторите превозват камък от други щати на север и на запад, а понякога дори и от южния щат Юкатан. За да се справят по-лесно те получават известна помощ от дарения от местното правителство и местните жители.