Втора част на интервюто на Марина Стоименова със Сесилия Атиас (бивша Саркози), ексклузивно за Euronews Bulgaria. Първата част можете да видите тук:

Преди 7 години казвате, че не сте изпитвала никакви съмнения относно спасяването на медицинските сестри?

Бихте ли могли да кажете същото нещо днес, още ли го твърдите?  Вътрешно аз просто знаех, не ме питайте как, просто знаех, че бих могла да го направя.  Знаете ли… Аз се върнах там (в Либия), никой не знаеше за това. Върнах се там по повод…, не знам дали си спомняте, журналисти от Ню Йорк Таймс, които бяха задържани от режима на Кадафи, след случая с медицинските сестри. Отново отидох там, за да говоря с него. И се върнах заедно с тях.  

Значи сте го направила за втори път? За втори път сте преговаряла с Кадафи?
 
Ако имате тази сила във вас, намирате правилните думи. Аз имах тази сила. Знаех, че мога да го убедя, да му повлияя. Да го накарaм да се замисли за последствията от действията си. 

Как бяхте толкова сигурна, когато дори собствения му син Сеиф опитваше да го спре?

Знам, че първият път, когато сте разговаряла с него, Кадафи е бил склонен, но не предприел нищо заради сина си. Аз трябваше да говоря със Сейф-Ал-Ислам, не точно с него, но движението зад него, то беше много силно, с власт, трябваше да бъда много внимателна.  После дойде ред на правителството и министър- председателят. Опитах да убедя тези три страни по време на второто ми посещение, отне ми 45 часа. 45 часа без сън, само говорене, опитах да дам всичко от себе си. Фактът, че става дума за освобождаването на 6 човека, спасяването на 6 човешки живота, ви дава цялата сила на света и силни аргументи. И когато знаеш, че си достатъчно добър, че държиш ключа към вратата им навън.  
 
Почувствахте ли страх по някое време през тези 45 часа?  

Не, никога, никакъв страх. Говорих през цялото време, опитвах се да убедя всички, бях там, защото имах мисия, беше доста трудно, но не чувствах нищо. Сякаш не бях там, просто се опитвах да намеря най- правилните думи, за да ги освободя.  

Повярвахте ли му, когато ви каза, че ще ги освободи? 

Първият път, когато отидох, той не ми каза, че ще ги освободи. Когато самолетът тръгна, някой изтича след него и каза: „ той ще ти даде сестрите“. Но беше 2 часа през нощта и не разбрах напълно какво точно иска да каже. И така, върнах се във Франция, и разговарях с бившия си съпруг, президентът на Франция, и с министъра на външните работи, и му казах: „мисля, че мога да го направя, нека се върна“ , и тогава те ми казаха, че мога да отида отново, но ще трябва
да ме придружи инспектор от ЕС - една страхотна дама, каза ми, че не мога отново да отида там сама. Но аз му отвърнах, че искам да опитам. И така, пак се върнах там, и тогава говорих с всички тези хора в продължение на 45 часа. Когато кацнах, ми казаха, че Кадафи отказва да се види с мен… 

Отказвал е? 

Да, това казаха, но то беше лъжа, защото Кадафи дори не знаеше, че бях там. Така че говорих с неговия министър-председател и с неговите министри, беше много дълга нощ.  

Помня един анекдот от тогава. По онова време имаше един хотел в Либия, и ние - аз, министрите и министър-председателят бяхме на покрива му и разговаряхме. И тогава получих бележка, на която пишеше: „Справяш се удивително добре“. Това за мен е хубав сувенир, тъй като усилено опитвах да убедя не само него, но и хората около него.  

Още ли пазите тази бележка? 

Да, пазя я. Не ме питайте къде е, защото не знам, но я пазя.  

И така, няколко часа по-късно при мен дойде човек, който ми съобщи, че Кадафи е готов да ме види. И аз отвърнах: „но аз съм тук от цели 8- 9 часа, защо чак сега“, и те ми казаха, че той не е бил известен за това. И така, отидох в бункера и знаете ли, беше страшно, но не бях уплашена. И така, започнах да разговарям с него, да го увещавам. Той ми каза, че съм луда, че поемам много рискве, отивайки там сама. Моят отговор беше: “не, това не е вярно, защото ти се доверявам и вярвам, че можеш да освободиш сестрите заради мен. Ако искаш светът да говори за теб, ако искаш да отидеш да произнес лекция в ООН, ако искаш за теб да се говори като справедлив и добър лидер, трябва да освободиш тези сестри и доктора. Вече няма да бъдеш смятан за терорист, хората ще започват да се вслушват в теб“. И така, опитах да използвам правилните думи, с които да го
подтикна да ги освободи. Той ме попита ли може да ми има доверие, аз отговорих, че може, че той няма какво да загуби, ако ги освободи, но може  да спаси няколко човешки живота. Тогава той ме попита какво да прави с хората от Бенгази, аз му отвърнах, че трябва да говори с тях, да им обясни, че Либия вече е променена, че Либия се развива и изгражда демокрация, опитва да бъде страна, която е призната от останалите. 

Много неща се изписаха след това. Трябва да ви попитам 15 години по-късно, имаше ли някаква сделка между Франция и Либия? 

Разбира се, че имаше направени някакви сделки. Знаете, в Бенгази построиха детска болница, но тя беше празна. Аз обещах, че ще изпратим доктори от Франция, които да обучат доктори в Либия, но
също и медикаменти и медицинско оборудване за болницата. Това е, което му предложих аз, това казах, за да го убедя. Някои хора твърдяха, че сме предложили пари на семействата на децата, не на него, и мисля, че наистина го направихме, но не съм запозната в детайли.  

А какво мислите за обвиненията, че Франция е помогнала на Либия да създаде свои собствени ядрени централи? 

Не съм чувала такова нещо, всъщност това е първият път, в който чувам за това.  

15 години по-късно поддържате ли контакт с медицинските сестри? 

По случай 10-годишнината от освобождаването им дойдох в България и се видях с тях. Усещането беше толкова силно, толкова интензивно, че когато се прибрах, не можех да живея с това чувство в себе си, сякаш трябваше да обърна тази страница. Знаете, тези 45 часа бяха много толкова насилствени, и когато се прибрах, не знам с колко килограма отслабнах, седмици наред не можех да спя, просто се бях фокусирала в тази тема, така че в един момент трябваше да обърна
страницата, за да съхраня себе си, да се събера, защото голяма част от мен остана там.  
 
Успяхте ли да го направите? Да се съберете? 

Абсолютно, да! 

Смяна на темата, мислила ли сте относно оставане в политиката? 

Това е същата тема, между другото. Политиката е в основата на всичко, което говорим. Ще ви кажа нещо… Политиката винаги е била моята голяма страст. Но смятам, че политика трябва да се прави от
политиците. Две са основните неща, които ми харесват в политиката. Първото, имаш възможност да променяш човешки животи, да развиваш страната си, имаш възможност да образоваш, притежаваш огромна сила да направиш светът по-добър. Това е, което харесвам в политиката. И второто е, че имаш достъп, можеш да говориш по теми като здравеопазване, образование, икономика, финанси, за всяка една. Придобиваш толкова много умения и знания, мисля, че това е най-важната, най-интересната, най-очарователната професия в света. Имаме нужда обаче от големи професионалисти в тази област, хора, които добре знаят какво правят, които са заобиколени от най- добрите специалисти във всяка една област, и последно, от хора, които са силно отдадени на страната си. Смятам, че тези ценности са много важни, от тях имаме нужда днес. А вече не ги виждам. Знаете
ли, светът ни се променя, намираме се в преломен момент. Светът, в който израснах аз, не беше същият. Децата ми не си представят бъдещето си по начина, по който аз си представях моето. Нито искат да извършват работа като моята. Ковид, войната.. това е повратна точка. Така че трябва да намерим правилните хора, ново поколение, трябва да възприемем техните преценки и начини на действие, и да работим по интегриране към новия свят.   Знаете ли, децата вече говорят за Метавселена. Отне ми дълго време, за да разбера какво точно означава Метавселена. Защото за
мен това е нещо, което не мога да докосна. Когато държа в ръката си цвете, мога да го помириша. Метавселената е свят, в който реално не си. Така че умовете им са вече различни от нашите. Политиките трябва да се променят, имаме нужда от ново младо поколение, което да защитава важните ценности за развитието на света. Мисля, че без ценности, знание, открито сърце и ум, няма да постигнем нищо. Към това трябва да се стремим, към това се стремя аз.

Благодаря Ви много за това интервю! Искрено се надяваме да посетите България скоро!

С удоволствие! България е красива страна, бих се радвала да я посетя.  

Каним Ви! Следващият път може да бъдете наш гост в студиото.  

Благодаря ви, ще дойда, обещавам. Благодаря, че ме поканихте! 

Довиждане! 

Евронюз е страхотен начин хората да се информират за случващото се в целия свят. Добре дошли в Евронюз България. Надявам се, а и съм сигурна, че ще пожънете голям успех. Имате страхотни хора, вие сте страхотна журналистка, желая ви късмет! Ще ви следя! 

Благодаря Ви още веднъж!