50 000 са новородените деца в България през изминалата 2022 година, като момчетата надделяват над момичетата. Това е с близо 4% по-малко от предишната, 2021 г. В България раждаемостта е най-висока в областите Сливен, София и Пловдив.

Общият брой на децата на възраст от 0 до 17 г. е 1 099 696.

Това се казва доклад, подготвен от Националния статистически институт (НСИ) съвместно с УНИЦЕФ. Той бе представен от авторите на пресконференция по повод Деня на детето. 

За сметка на намаляващата раждаемост обаче коефициентът на детска смъртност също спада надолу. В страната през 2022 г. са починали 274 деца на възраст до една година, а коефициентът е бил 4.8%. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4% , а през 2021 г. - 5.6%. 

Децата, родени извън брак през миналата година пък са 60% от всички. В селата делът е по-висок, отколкото в градовете. За 80% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. 

Броят на разводите през 2022 г. е 9 525. Това е по-малко от регистрираните през 2021 г. 

България е в топ 3 на страните с най-висок дял деца в риск от бедност и социално изключване в Европейския съюз – 33%.

Планът има за цел да намали броят на децата, които са в риск от бедност или социална диференциация със 197 000 до 2030 година, отбеляза представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн. Специалистът подчерта, че приоритет за организацията е да приложи трайното извеждане на децата от бедността в България.

Влиянието на бедността върху децата може да има дълготрайни последици, тъй като засяга достъпа им до жизненоважни ресурси като храна, вода и подслон, както и образование, здраве, закрила и емоционално благополучие, предупреждават от организацията.

Друг акцент в доклада е проблемът със замърсяването на въздуха, който влияе неблагоприятно върху здравето на децата. Данните показват, че в България индексът за климатичния риск за децата е сравнително висок - 3,9 %. 

"Статистическите данни ще са от полза за работата на всички държавни институции при разработването, прилагането и отчитането на прилаганите политики за децата", коментира председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов.

"Важно е да видим картината и да разберем в какво се състои проблемът и какви решения да търсим", посочи Кристина де Бройн. Тя припомни, че през октомври 2022 г. е приет Националният план за действие за изпълнение на Европейската гаранция за детето до 2030 г.