Как се възстановява общественото доверие след корупционния скандал в Европейския парламент - специално за Euronews, говори омбудсманът на Съюза Емили О'Райли пред Сандор Сирос.

- Моят гост е омбудсманът на ЕС Емили О'Райли, която разглежда въпроси, свързани с прозрачността и етиката в ЕС. В предаването Global Conversation я посрещаме, за да обсъдим най-вече темата за корупцията и доверието в европейските институции.

Емили О'Райли, благодаря ви, че сте с нас. В последно време станахме свидетели на най-големия корупционен скандал в историята на Европейския съюз - евродепутати и сътрудници бяха хванати да бягат с големи торби с пари. Изненада ли ви този скандал?

- И да и не. Искам да кажа, че самият скандал е доста шокиращ и се разиграва в белгийските съдилища, и всичко това трябва да се има предвид. Но предполагам, че всеки, който става свидетел на това, би бил доста шокиран, защото сцените бяха доста драматични. Видяхме буквално банкноти в евро, видяхме куфари. Така че всички видяха, че им е поднесена някаква представа за корупцията като от анимационен филм. Така че това беше доста драматично. Но предполагам, че когато погледнете към парламента и неговите правила и кодекси, които трябва да го защитават от корупция, въпреки че има много такива, те не се прилагат и контролират в действителност. Така че предполагам, че в известен смисъл това беше нещо като скандал или инцидент, който назряваше.

- Тази организация или тази мрежа работи в парламента от доста дълго време. Как е възможно в рамките на ЕС те да не са били разкрити, а да са били разкрити само от белгийската полиция?

- Доколкото съм запозната, разузнавателните служби на друга държава са предали информацията на белгийските власти. Така че това се е случило там. Една от агенциите на Европейския съюз за борба с измамите, която се нарича ОЛАФ, винаги е имала проблем с използването на правомощията си по отношение на Парламента. Така например, ако ОЛАФ подозира, че нещо нередно се върши от някого в друга институция, в друга агенция на ЕС, те имат право да влизат в тези институции, да влизат в офисите на хората, да преглеждат компютрите им, да правят всичко. Почти като полицаи. Но парламентът отказа това, което ОЛАФ смята за свое законно право да прави. Така че въпросът е, ако ОЛАФ имаше правото да влиза и да претърсва офисите на членовете на ЕП, ако имаше подозрение, че се върши нещо нередно, можеше ли скандалът да бъде разкрит преди да бъде засечен от белгийските власти. Но ние не знаем. Това са само спекулации.

- Сега парламентът се опитва са оправи нещата и да приключи с този скандал. Смятате ли, че правят достатъчно?

- Наблюдавах какво се случваше през декември в парламента, когато избухна скандалът, и всички говореха правилните неща. Всички казваха, че това е ужасно. Трябва да го поправим. Но сега минаха няколко месеца и все още чакаме да видим какво точно означава „да го поправим“.

- Нека поговорим за по-голямата картина и какво означава този скандал за целия ЕС. Това очевидно подкопава доверието в европейските институции. Какви ще са дългосрочните последици?

- Мисля, че сте прав. Искам да кажа, че доверието е много важно. И, знаете ли, казва се, че не може да имаш политическа легитимност без морален авторитет. Не можеш да имаш и политическа легитимност, ако хората нямат доверие в теб. И разбира се, както знаете, сега сме в Брюксел. За повечето хора Брюксел е идея. Идея, която е много далеч. Така че те не го разбират по същия начин, както биха го разбрали за правителствата и администрациите на собствените си държави. И затова те са почти предопределени да не му вярват, защото не го разбират. Ето защо доверието, което съществува между Европейския съюз и неговите граждани, е доста крехко. И затова, когато администрацията прави неща, когато ЕС прави неща, които накърняват това доверие, това може да има, знаете, почти разрушителен ефект върху вярата на хората в ЕС. Трябва да се направи разграничение между малките инциденти, които може да не смятате за особено важни, и по-голямата картина – начинът, по който те водят или могат да доведат до недоверие на гражданите към целия проект на Европейския съюз. Това се използва от хора, които са скептично настроени към ЕС, и от хора, които са враждебно настроени към ЕС. Затова е много важно ЕС да действа според възможно най-високите етични стандарти, за да защити политическата си легитимност.

- Имаше и друг скандал, когато бившият ръководител на транспортния отдел на Европейската комисия летя девет пъти до Катар. И тези пътувания са били платени от катарското правителство. По времето, когато, знаете, Европейският съюз преговаряше с Катар за авиоиндустрията. Това за вас въпрос на прозрачност ли беше или въпрос на лобиране? Има ли някакви нарушения тук?

- Знаете ли, това беше необичайно, защото не само Европейският съюз разработваше тази политика на отворено небе, която щеше да облагодетелства пряко катарските авиолинии, хората, които предоставяха на този господин безплатните полети до Катар. Но това беше неговият отдел, неговата генерална дирекция, която разработваше правилата. Така че е налице ясен конфликт на интереси. Но когато попитаха говорителя на комисията кой решава дали има конфликт на интереси или не, се оказа, че той решава. Така че той се е попитал дали има конфликт на интереси и очевидно е казал "не" и е заминал за Катар.

- Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен също така е разговаряла в частни текстови съобщения с главния изпълнителен директор на Pfizer относно обществената поръчка за ваксини. Тези текстови съобщения не са били архивирани, нито публикувани. И така, как виждате тези въпроси в бъдеще? Въпросът за различното третиране на този вид съобщения.

- В днешно време сме свикнали да използваме всички тези приложения, да изпращаме съобщенията си. И докато това е изключително ефективно, прозрачността е трудно проследима в тези случаи. Въпросът е как да открием тези случаи.

- Нека поговорим за пари, защото стотици милиарди от парите на данъкоплатците се насочват към съоръженията за възстановяване и устойчивост. Освен това Европейският съюз подкрепя с милиарди отбраната на Украйна. В състояние ли са европейските данъкоплатци, да проследят къде се вливат тези пари?

- Мисля, че трябва да бъдат. Все още не мисля, че са напълно способни. Искам да кажа, че свършихме доста работа по фондовете, които бяха фондове след Ковид от 700 милиарда евро. Тези пари се разпределят между държавите членки. Очевидно е, че когато има толкова пари, знаете, те циркулират, има възможност за корупция. Има вероятност да не бъдат използвани добре и т.н. Така че нека гражданите също да бъдат наблюдатели за тези пари.

- Вашата организация току-що публикува годишния доклад за миналата година. Когато съберете всички тези събития, знаете, прозрачност, лобиране, етични проблеми, Катаргейт. Смятате ли, че това беше повратна точка в начина, по който виждаме Европейския съюз?

- По отношение на Катаргейт това е интересна тема, защото беше много лесно да се разбере и, знаете, беше драматично – имахме и снимки на парите в куфарите. Но в същото време мисля, че Катаргейт показва и нарастващото значение на Европейския съюз. И със сигурност, когато имате поляризацията на Съединените щати, след това имате Брекзит и това, което се случва в Обединеното кралство. Имате Русия, имате Китай. Никога не е имало по-голяма нужда Европа да се утвърждава в световен мащаб. Но за да го направи, тя трябва да има морален авторитет. Предполагам, че това се отразява на много от въпросите, които току-що засегнахте.