В Мароко някои професионалисти пазят изкуството на калиграфията живо и интересно за младите. Професията се предава от поколение на поколение, а арабската калиграфия гордо стои в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. 

Изкуството на калиграфията в Мароко е запазено през годините благодарение на упоритата работа на майсторите занаятчии. След ислямското завоевание, недостигът на училища, в които да се преподава това умение, както и липсата на суровини, не спират мароканските калиграфи, които поколение след поколение запазват традицията жива.

Типът калиграфия, създаден от Сергини, се появява в Мароко в I век от мюсюлманския календар Хиджра, когато берберите я използват за запаметяване на Корана и като средство за комуникация. Оттогава се утвърждават няколко типа калиграфско писмо. Повечето калиграфи се научават на занаята чрез практики, предавани от поколение на поколение. Мнозина са самоуки.

С течение на времето става по-лесно да се прави по-сложна калиграфия. В град Фес, Северно Мароко, е открито малко ателие за обучение на деца и младежи по мароканска и арабска калиграфия. Писалките се правят от бамбук.

"В детството ми съм гледала баща ми как пише и рисува. Това ме привлече към калиграфията. Харесва ми да уча това изкуство. Винаги седят по баща ми и се учех от него. Започнах с рисуване, а след това – с калиграфия", разказва Фатима Азахра Сенаа, студент по калиграфия.

Миналия декември ЮНЕСКО добави арабската калиграфия в списъка си на нематериалното културно наследство.