Европа

Жителка на Москва: Вземаха хора директно от работните им места

От Анастасия Димитрова Анастасия Димитрова Водещ

Хиляди руснаци продължават да бягат от страната си в опит да не се озоват на фронта в Украйна. Други избират протеста като начин да покажат несъгласието си с всичко, което се случва в страната им. Каква е Русия отвътре днес? Рускиня от Москва, която пожела да запазим самоличеността й в тайна, разказва:

 

Съгласихте се да разговаряте с нас, но при условието това интервю да е анонимно. Кажете ни защо - страх ли ви е, че ще ви преследват, ако говорите открито?

 

В нашата страна бъдещето е много неизвестно. Нямаме гаранции за каквото и да било. Затова не смятам, че трябва да се излагам на допълнителни опасности.



Разкажете ни как се приема в Русия вече обявената и започнала частична военна мобилизация.



Възприема се по различен начин. Някои хора изпадат в паника, други са спокойни, а трети се радват. Различно е – в зависимост от кръга на общуване, в който се намират хората. Някои подкрепят войната, а други – не.



Хиляди руснаци вече са в казармите, за да бъдат обучени и изпратени на фронта в Украйна. Като човек, който се намира в Русия, как оценявате настройката и мислите на хората, които заминават?



Различни са. Има хора, които заявяват, че искат да заминат, чакат с нетърпение повиквателната да се явят на служба и да изпълнят дълга си пред родината. Да я защитават неизвестно от какво. Други се опитват да се скрият, бягат в паника. А онези, които вече са там, се опитват да бъдат спокойни, защото нямат друг избор. Има и такива, които се радват, че ще имат възможността да стрелят. Защото онези, които не се радват, че отиват там, се опитват да не им се налага да го правят. Но в първите редици те са единици.



Имате ли познати, които вече са мобилизирани?



Сред моите познати няма такива, няма дори хора, които са получили повиквателни. Познати обаче ми разказват, че на работните им места са идвали да мобилизират хора. Идвали са и са взимали хора директно от работните им места. Кадровиците раздавали повиквателни, а хората се подчинявали. Сестра ми, например, заради мъжа си ходи във военния комисариат и ми разказа, че там никого не пропускат. Всички се качват в автобусите и заминават.

От друга страна, буквално вчера ми разказаха за друг случай: Човек се е явил с повиквателната си за мобилизация, а му отговорили, че не е подходящ. И той си отишъл вкъщи.



Защо е бил неподходящ?



Заради указа за мобилизация, която към момента все още не е пълна. Поне така я наричат - "частична". В условията на частична мобилизация не всички са подходящи за военна служба. Има възрастови ограничения, определени професии не подлежат на мобилизация. Затова не всички са подходящи.

Казват, че военните комисариати особено в далечните региони са започнали да призовават всички без подбор, но това не било правилно. Затова сега подхождат по-разумно и отделят подходящите от неподходящите за военна служба.

 

А как си обяснявате решението да бъдат мобилизирани хора главно от малките населени места и отдалечените региони, а не от големите градове?



Нямам обяснение за това, защото си мислех, че точно от централните региони ще бъдат повикани повече хора. Смятах, че в Москва и Санкт Петербург ще има повече мобилизирани. Факт е обаче, че повиквателни пристигат в цялата страна. Просто в по-отдалечените области изглежда има повече хаос и си позволяват повече. А в централните части от страната нещата са някак по-цивилизовани, по-прилични.



След като Владимир Путин обяви мобилизацията, по улиците на Москва, Санкт Петербург и на други градове в Русия се проведоха протести. Стотици хора бяха арестувани. Очаквате ли тези демонстрации да продължат, или за пореден път ще видим насилственото им прекратяване?



Всички протести в Русия се прекратяват с насилие. Рано или късно няма да остане никой, който да ги организира, защото онези, които го правеха, или са в затвора, или са отровени.



Значи не очаквате тези протести да доведат до някакви промени?



След протестите, които виждаме в момента, не очаквам никакви промени. Ако обаче правителството въведе по-радикални мерки – например военно положение или блокиране на банковите ни сметки, за да се запълни държавната хазна, по-скоро това ще ядоса хората. Едва след това може би протестите ще се ожесточат и ще бъдат по-масови. Вероятно тогава можем да видим някакви промени. Но честно да ви кажа, нашата върхушка е толкова силна, че засега не виждам начин да променим нещо. По-скоро ще се пролее много кръв.



До каква степен хората в Русия знаят, че в Украйна се води война и доколко са наясно какво наистина се случва там?



Не всички знаят. Част от хората изобщо не искат да знаят. Болшинството гледа и се доверява на пропагандните канали и вярва на това, което говорят по телевизията. За съжаление това е по-голямата част. Не всички в Русия имат достъп до интернет, не всички знаят как да го използват, не всички могат да разграничат каналите, на които може да се вярва от каналите, на които не трябва да се вярва. Малко са хората, които са свикнали да мислят, потискащо малко са. По-голямата част от хората одобряват това, което се случва. А след началото на мобилизацията и с очакването на събитията, които може и да са по-лоши от нея, може и някой да си промени мнението. Засега хората, които бяха позитивно настроени към войната от самото й начало, не мога да кажа, че започнаха да я осъждат, но поне започнаха да се замислят. Все още обаче не са променили кардинално решението си. Това, което се случва в момента, не е достатъчно за да ги убеди.



Мислите ли, че Путин е способен да изпълни заплахите си за ядрен удар?



Мисля, че да.



Какви очаквате да са последствията от това?



До ядрена война, до Трета световна война, която може да доведе и до революция.



Казвате, че не очаквате започналите протести да доведат до промяна в Русия. В такъв случай замисляли ли сте се да напуснете страната си, както направиха вече хиляди руснаци?



Мислила съм по въпроса, разбира се. Емиграцията обаче е привилегия. За да заминеш от Русия, ти трябват ресурси. Имам опит с живота в чужбина, знам какво представлява той. Разбирам какви са подводните камъни. Трудно е да се живее зад граница. Не съм сигурна, че в чужбина животът ми ще бъде по-лесен, отколкото тук. Синът ми расте тук, в Русия. Заради него... Ако бях сама, може би също щях да остана. Защото руснаците не са особено желани никъде в момента.