Главният редактор на "Дождь": Все повече руснаци търсят независима информация
След 137 дни черен екран руската независима телевизия "Дождь" отново е в ефир, но от четири различни точки на Европа. За новото начало и предизвикателствата зад него - Анастасия Димитрова разговаря с главния редактор на медията Тихон Дзядко.
Излъчването на телевизионния канал „Дождь“ беше възстановено преди почти два месеца. Разкажете ни за новото начало и за всичко онова, което стои зад него.
Оценяваме това ново начало като много успешно. Много се радваме, че нашият зрител ни чакаше. За нас е важно, че нашият зрител ни очакваше и в Руската федерация, и отвъд пределите ѝ. „Доджь“ се излъчва онлайн и в ефира на няколко кабелни оператори в Европа, САЩ и по целия свят. Оценявайки първия месец след повторния ни старт, виждаме, че само в Youtube имаме около 13 милиона зрители, при това около 55%, т.е. повече от половината от тях живеят в Русия. А за нас е много важно да съобщаваме на зрителите в нашата страна истината за това, което се случва във връзка с войната в Украйна и събитията в Руската федерация. Ако трябва да оценяваме по цифрите, сме много радостни за това, което се случва. Разбираме, че това е само началото.
А що се отнася до това какво стоеше зад новото начало: Това беше голяма подготовка. На съдържанието, оформяне на документи, откриване на кампанията ни в Европа, получаване на лицензи. Беше доста сложен процес, който ни отне няколко месеца. През юли основната част от всичко това беше свършена и затова успяхме да излезем в ефир.
А защо ви се наложи да спрете да работите, макар и временно за 137 дни?
Наложи ни се да спрем да работим, защото на 24 февруари Русия започна пълномащабно настъпление в Украйна и няколко дни по-късно в Русия беше установен политически режим с елементи на фашистка диктатура. Отличителна особеност на този режим е военната цензура.
За тези 6 месеца от началото на войната в Русия бяха блокирани повече от 5000 уебсайта. Значителна част от тях са страници с информационни ресурси, медии. Освен това бяха блокирани и едни от най-големите социални мрежи, например Facebook и Twitter.
Президентът на Русия подписа и закон, забраняващ т. нар. „дискредитация на въоръжените сили“ и разпространяването на т. нар. „фейкове“ срещу армията. Това означава, че за разпространяването на каквато и да е информация, различна от публикуваната от Министерството на отбраната на Русия, всеки го грози наказание – административно или наказателно. Хората, които го правят, са заплашени от 15 години затвор.
Това се прави по очевидни причини – за да се ограничи разпространението на правдивата информация за руските действия в Украйна и в частност за руските военни престъпления. За нас да работим в подобна ситуация е абсолютно невъзможно.
Заради това още през март взехме решение да преустановим излъчването на телевизията и да започнем отново от други точки на света.
А как се промени работата ви през тези 137 дни, в които бяхте извън ефир. Различна ли е по някакъв начин работата ви от това, което правехте докато бяхте в Русия?
Не бих казал, че работата ни по някакъв начин значително се отличава от онова, което правехме в Русия. Има определени технически промени, свързани с монетизацията и получаването на финансиране. Но ако погледнем нещата отстрани, от гледната точка на зрителите, не мисля, че могат да се забележат някакви сериозни изменения.
Въпреки, че не се намираме в Русия, благодарение на всички съвременни средства, благодарение на интернет, имаме възможност да продължим да работим.
Вие не сте първият руснак, с когото разговарям, който е взел решение да напусне страната си след началото на войната. И винаги задавам следния въпрос: Как се решихте на тази стъпка без да знаете кога и дали някога ще се върнете?
Взехме го много бързо, веднага след като започнахме да получаваме заплахи. Това беше единственото възможно решение, защото изборът беше много прост – да останем под заплахата на наказателно производство с перспективата да се окажем зад решетките или да заминем без ясна перспектива. Въпреки всичко, ние имахме уверения, че нашата безопасност ще бъде обезпечена и ще имаме възможността да продължим да работим.
Представени пред такъв избор, беше ясно, че ще тръгнем по втория вариант и ще напуснем Русия. Макар и временно, макар и за неизвестен период, но въпреки всичко решихме да заминем.
Мислили ли сте кога бихте се върнали в Русия? Какво трябва да се промени, за да вземете това решение?
За да се случи това, в Русия трябва да има промяна на политическия режим. След това трябва да има и други промени като отмяната на репресивните закони, които определят какво е свобода на словото в Руската федерация. Рано или късно това ще се случи и веднага след това и аз, и останалите членове на нашия екип ще се върнем обратно вкъщи в Москва.
Телевизия „Дождь“ стартира в самото начало като „позитивният канал“, „оптимистичният канал“. Промени ли се това през годините?
Не, това не се промени. Въпреки всички сложни обстоятелства, в които се намираме, всеки от нас и телевизията сама по себе си оставаме оптимисти. Убедени сме, че Руската федерация заслужава най-доброто. Там има десетки милиони хора, които очакват позитивни промени в страната и разбираме, че просто трябва много да работим, за да стане факт това. Ние правим точно това и точно заради това решихме да стартираме отново.
Както казахте и Вие, ликвидацията и затварянето на независими медии в Русия продължава и до днес. Само преди няколко дни беше отнет лицензът на хартиеното издание на „Новая газета“ и това е само един пример за всичко, което се случва. Какво е влиянието на тази цензура в Русия върху руснаците? До каква степен те знаят какво наистина се случва както в страната им, така и в Украйна?
Много е сложно да се направи оценка за това, защото няма реални измерители. Ясно е, че от една страна намаляването на достъпа до независима информация оказва влияние в една или друга степен. Много хора не са склонни да предприемат усилия, за да получават независима информация. За тях е по-лесно да се откажат от нея, отколкото да положат някакви усилия , за да я получат.
Едновременно с това се вижда, че много от руснаците използват различни услуги за заобикаляне на блокирането, например VPN услуги. По този начин те получават достъп до независими медии, независима информация. Виждаме по нивото на нашите гледания в Руската федерация, че търсенето на независима информация е огромно и това много ни радва.
Това обаче до голяма степен вероятно се отнася по-скоро до младите хора. Какво обаче ще кажете за по-възрастните например, които не могат толкова добре да използват технологиите?
Отговорът е ясен. Виждаме, че действително има разделение по възрастов признак. Виждаме, че младите хора, които използват Интернет и различни средства за комуникация се интересуват повече от независима информация. В следствие от това процентът на хората, които не подкрепят войната сред тях е много висок. Сред по-възрастните, по-консервативните хора позициите се различават.
Казахте, че в миналото сте получавали заплахи. Продължава ли това и сега?
Не, вече няма такива.
Какво бихте казали на българите, защото има и такива, които не вярват, че в Украйна има война, а само военна операция?
Бих им казал, че трябва просто да се ръководят от фактите и изхождайки от тях да си правят изводи. Има огромно количество независими източници, кадри, направени с помощта на спътници, които доказват, че руската армия е извършила военни престъпления. Виждаме как всеки ден в Украйна загиват хора. Виждаме, че са убити повече от 350 деца.
Ако говорим за това, че войната е специална военна операция, как си представяме войната? Тя представлява сражения, в които вземат участие танкове, самолети, вертолети, подводници, лодки. Всичко това го виждахме и по време на Втората световна война. Същото това нещо се случва и сега.
Не трябва да се лъжем. За съжаление трябва да признаем, че в 22-ра година на 21-ви век е възможна голяма война в Европа.