Сръбският писател Даниел Гатарич e роден през 1988 г. в република Босна и Херцеговина. Завършва право, работи като юрист и е автор на два романа и две поетични сбирки. Получава награди за стихосбирката „Разглезеният Адам” и романа „Мъжеството на Зоран К.”, а през 2020 г. република Босна и Херцеговина го номинира за Европейската награда за литература за романа „Либрето”, който сега е преведен и на български език.

- Здравейте, господин Гатарич. Благодаря ви, че сте тук!

- Аз ви благодаря за поканата!

- Определят "Либрето" като странна книга, наричат я дори роман на лудостта. Защо? 

- Наричат я така, защото литературният й изказ е доста експериментален. Структурата на "Либрето" имитира тази на текст на оперно произведение, различните глави от книгата също започват като опера. В Синопсиса, в центъра на сюжета е протагонистът, който се озовава в лудница след опит да избяга от държави от Западните Балкани в Европа, но тази задача не се оказва толкова лесна. И така, от работник във фабрика, той е изпратен в санаториум, където развива образите на Моцарт и на „Вълшебната флейта“.

- Значи краят е тъжен?

- След като написах края на книгата, започнах да мисля и за превода от сръбски на български. Например „непослушно дете“ е - „zacudjeno dete“!!!. С други думи казано, учудено дете. Прииска ми се след прочита на книгата, всеки читател да гледа на нея като учудено дете. Иска ми се читателите да са като деца, които си играят с играчка. Знаете колко изненадани са децата в такива случай. Развълнувани… Точно така. За децата игрите са нещо божествено...

- Как ви хрумна идеята за книгата?

- Аз чета много, а в днешно време човек винаги иска да се самоусъвършенства. Опитваме да бъдем по-добри хора, по-добри колеги, по-добри партньори и приятели. Но това невинаги е толкова лесно, защото всички сме предразположени към определени неща още от нашето детство. В моя случай, пътят ми към самоусъвършенстването не беше никак лек. И именно тогава се запитах: какво се случва с хората, които не успяват да преодолеят трудностите по пътя си? Може би полудяват? И така, от точна тази мисъл произлезе първоначалната идея. Четох за „Вълшебната флейта“ от Карл Густав Юнг, според когото животът трябва да се възприема чрез индивидуалното. Трябва да открием своите Анима и Анимус, които да се „сблъскат заедно“. Знаете, по този начин човекът започва да прилича на Бог. Или да го наречем- „богочовек“. И всъщност книгата не е произведение за успеха, а за провала.

- Възможно ли е постигането на този съвършен баланс в съвременния свят, в който живеем? 

- Нямам отговор на този въпрос. Може би за това пиша... По някакъв начин търся точно този отговор. Имам талант, който ми позволява да се изразявам. Всъщност съм писал и поезия - „42 вариации“ на причините, поради които пиша. Защо написах книга, кой е главният герой, кои са другите образи в произведението? Исках да покажа, че не гледам пренебрежително другите, представяйки се като някой, който знае всичко. Не подхождам с ирония и не се подигравам на хората, които все още търсят смисъла. Аз съм просто един човек от Босна и Харцеговина. Наблюдавам всякакъв вид разделения и разлики, които не се допълват взаимно. Мултикултурализмът обаче по някакъв начин трябва да приобщава и хората от Балканите. 

- Тоест книгата ви все пак се е нуждаела от някакво обяснение?

- Аз лично имах нужда от такова обяснение на емоционално и лирично ниво. Написах „42 вариации“ по егоистични причини. Исках да напиша нещо много лично и интимно. Определям това за някакъв вид поетическа зрялост. Съжалявам, че не мога да дам повече подробности, тъй като написах поезията няколко години след това. Щеше ми се да мога да поставя „42 вариации“ като коментар към романа. Така романът, който е проза, щеше да върви заедно с поезията, което влияе емоционално на читателя и може да го привлече към книгата дори повече. 

- Вие комбинирате в книгата митове, музика, различни архетипи. Защо го правите и какво послание искате да изпратите към читателите?

- Направих го, защото това е ежедневието на хората от Босна и Херцеговина, можем да говорим и за хората на Балканите. Но конкретно Босна и Херцеговина е разделена на Република Сръбска и Федерацията, които често имат политически разногласия помежду си. А това от своя страна влияе върху духа и ежедневието на обикновените хора. Може би от личната си позиция си казах - може би не е нужно да заминавате, а да останете. Може би индивидуално всеки един от нас би могъл да подобри ситуацията, а в по-дългосрочен план дори да намерим решение на цялостната картина. 

- Тоест все още търсите своята собствена идентичност?

- Разбира се. Мисля, че винаги ще сме в търсене на своята идентичност. Всъщност това търсене може да се види едновременно в моите традиции и език. Но от друга страна, аз съм изключително широко скроен. Либерален съм и нямам никакъв проблем с хората и техните предпочитания. Чувствам истинско удоволствие от този факт, тъй като не съм принуден да разсъждавам така. Разбира се, не трябва да бъдем опасни за околните... Не отговорих на въпроса Ви относно протаганиста в книгата. Той развива свои собствени митове и култура. В момента живее в Босна и Херцеговина, но е бил в Испания, Каталуния, бил е свидетел на техните политически разделения. Започва да се държи така, сякаш е гражданин на Испания, започва да говори на испански. Не знам дали ситуацията е сходна в България, но в моята страна, през 90-те години даваха много сериали от Колумбия и Венецуела. Има доста препратки и към тях. Бих казал, че в книгата има хумор, който е най-автентичната част от моя стил на писане. И така, там можете да откриете елемент от сериала „Касандра“ например.

- Да, разбира се... Спомням си добре това...

- В този смисъл в книгата можете да намерите много препратки, които той прави към детството си и които отчасти го определят и днес. Знаете, детството формира нашата идентичност. Иронично е да кажем – да, ние сме от Сърбия, от Босна и Херцеговина или от Хърватия например, но в крайна сметка всички ние гледаме сериали. С други думи, винаги ще имаме нещо общо.

- Надявам се книгата ви да се хареса на българските читатели. Какво е посланието ви към нашите зрители? 

- Дайте шанс на „Либрето“, надявам се, че няма да съжалявате. Сигурен съм, че зрителите ви няма да останат равнодушни. Знам, че ще усетите написаното, а това е най-важното в съвременния свят.