Тя върви пеша. С арфа на гърба. Тя е Аня Бакер. Първата жена, която се е осмелила да тръгне по пътя на кръстоносците - от Северна Ирландия до Йерусалим. Като всяко пътуване, това също започва с една малка стъпка. За силата да се изправиш срещу страховете си и за волята да се опълчиш на насилието в Католическата църква – Кристиян Юлзари и операторът Камен Розов разказват историята на Аня Бакер.

Аня се занимава професионално с музика още от четири годишна, когато започва да свири на арфа. Като студентка чува по време на лекция завладяващата история за група арфисти, които участват във Втория кръстоносен поход.

Години по-късно, вече 52-годишната Аня Бакер напуска дома си в Клонакилти, Южна Ирландия на 02 април 2022,. и тръгва - по пътя на кръстоносците. Вече убедена, че именно тя може да бъде първата жена преминала разстоянието от Южна Ирландия до Йерусалим пеша с арфа на гърба си. За нея това е трето подобно пътешествие. През 2010 преминава разстоянието от дома си до Сантяго де Компостела в Испания, а през 2018 г. стига до Рим, извървявайки пеша близо 3500 километра.

„Нямам много правила освен едно, което е много важно. То е, че никога не вървя през нощта. Никога. Когато слънцето залезе, аз трябва да съм се прибрала някъде или да съм опънала своя лагер“, казва Бакер.

За ориентир по време на авантюристичното си пътуване Аня използва телефон и карта, които оставя настрана, когато се намира в близост до река. За нея водните корита са най-довереният ориентир, тъй като се намират в най-ниската възможна точка, и съответно релефът наоколо е по-равен.

„Вървя на няколко серии, по 2/3 часа, тъй като нося на гърба си между 20 и 23 килограма в зависимост с колко вода и храна разполагам. Набелязвам си маршрут и тръгвам“, споделя музикантката.

По пътя си тя отсяда при хора, които й предлагат подслон и храна. Понякога това са манастири и църковни общежития. Друг път са домове на познати и непознати, които среща по пътя. В замяна тя свири на своята арфа, с която печели симпатиите на хората. Една случайна среща във Виена дава повод на семейство да организира благотворителен концерт, на който Аня свири пред публика.

По думите на Аня поклонническото пътуване е духовно израстване. То е пътешествие от там, където се намираш, до свещено място.

Причина за нейното първо поклонническо пътуване до Сантяго де Компостела става шокиращата новина за сексуално насилие над момичета от страна на Католическата църква. Новина, към която Аня няма как да остане безразлична.

„Научих, че майка ми е била насилена като тийнейджърка. Вкъщи ние никога не сме говори за това, за нас това беше тема “табу”. Но аз прочетох доклада “Мърфи” и буквално полудях. Искаше ми се да се кача на някой покрив и да изкрещя - “Всеки вид насилие е неправилен”. И го направих. Не се качих на покрив, но нарамих арфа на гърба си и разговарях с колко мога хора повече. Така прекосих пеша разстоянието от дома си до Сантиаго де Компостела. В края на моето пътуване легнах на големия площад пред катедралата в Сантяго де Компостела и се обадих на майка си. Казах й - “Мамо, преодолях го”. Преди това аз наистина бях много бясна на майка си без да зная защо“, разказва музикантката.

И ако първото поклонническо пътуване Аня посвещава на майка си, второто тя прави заради баща си.

„Баща ми беше много религиозен човек. Посветих второто си пътуване на него, но нещата не се случиха по начина, по който очаквах. В крайна сметка той не разбираше какво правя и защо. Така се случи, че в края на пътуването, баща ми беше диагностициран с тежко заболяване и почина 6 месеца след моето връщане у дома, но благодарение на това пътуване, опознах баща си по-добре“, споделя тя.

Дните на Аня не са единствено слънчеви и приятни. Музикантката среща премеждия почти ежедневно, част от които ще помни завинаги. Като април миналата година, когато е застигната от сериозна буря насред планина и остава без подслон и помощ.

„Не можех да си запаля огън, защото наоколо всичко беше влажно. Цялото ми тяло беше схванато, беше ми студено, а дори не можех да си сменя дрехите, които бяха целите мокри. Бях толкова отчаяна. В този момент си помислих - “Тръгвам си. Отивам вкъщи”. Към онзи момент не бяха минали дори две седмици, откакто бях заминала. Най-накрая успях да заспя,и когато се събудих, Отворих очи и видях слънцето, все едно нищо не се беше случило“, казва Аня.

В момента тя преминава през България на път да осъществи най-голямата си мечта - да стане първата жена прекосила разстоянието от Южна Ирландия до Йерусалим. Настоящето, трето поклонническо пътуване, тя прави заради себе си и бъдещето.

„Нося със себе си всичко онова, което научих по време на предишните пътувания. И се надявам, че когато отново се прибера у дома, ще заваря един по-добър и мирен свят“, казва музикантката.