Преди 24 години, на 24 март 1999 г., НАТО предприе кампания на въздушни удари срещу СР Югославия, за да сложи край на репресиите над косовските албанци - първата такава кампания срещу суверенна държава за 50-годишното съществуване на Алианса, отбелязват информационните агенции, цитирани от БТА.

Населението на Косово по това време е от над 90% етнически албанци. То става арена на сблъсъци между силите на режима на Слободан Милошевич и стремящите се към независимост бойци от Армията за освобождение на Косово (АОК).

Страните членки на НАТО се опасяваха от разширяване на конфликта, който можеше да обхване Балканите само три години сред Дейтънското споразумение, което сложи край на войните в Босна и Хърватия.

През май САЩ изпратиха за преговори в Белград Ричард Холбрук, архитект на Дейтънското споразумение. Паралелно с това НАТО ускори обсъждането на военните варианти.

След провала на две серии преговори във Франция, през февруари и март 1999 г. в Рамбуйе и в Париж, американският пратеник направи още един опит за посредничество с Белград.

На 23 март той бе на крачка да напусне президентския дворец, след като напразно се опита за последен път да убеди Слободан Милошевич да приеме решение на кризата чрез преговори.

В момента, когато си тръгваше, той попита югославския президент: "Нали разбирате какво ще стане след като си тръгна?" "Да. Ще ни бомбардирате", отговори Слободан Милошевич. 29 часа по-късно, на 24 март вечерта, първите крилати ракети на НАТО удариха Югославия.

Ударите продължават 78 дни. Самолетите на НАТО изпълняват общо 38 000 полета, 10 000 от които за бомбардировки и 2700 мисии срещу сръбската противовъздушна защита, по данни на Алианса.

НАТО взе на прицел няколко десетки военни цели и инфраструктура (мостове, железопътни линии, електрическа мрежа). Понякога обаче бомбите и ракетите не улучваха целите си, предизвиквайки възмущение и жестоки критики.

Броят на цивилните, убити при ударите, не е установен официално. Данните варират от 500 2500 убити.

На 10 юни 1999 г. Слободан Милошевич нареди на силите си да се изтеглят от Косово, което следващия месец бе поставено под администрацията на ООН.

Косово, което обяви независимост през 2008 г. и където днес живеят не повече от 120 000 сърби, твърди, че е признато от около 115 държави, основно западни страни.

Сърбия оспорва тази бройка и твърди, че някои страни са преразгледали решението си да признаят Косово.

Според различни източници при конфликта са загинали между 1500 и 3500 души и са били ранени над 12 000. При 2300 въздушни удара са хвърлени 22 000 тона боеприпаси, включително съдържащи обеднен уран.

Сърбия започна официалното отбелязване на операцията през 2015 г., като дотогава тя бе наричана "бомбардиране", а след това - "агресия".